Évian-les-Bains е пълното име на френски на градчето Евиан, познат ни от минералната вода Евиан. Изграден е амфитеатрално на брега на Женевското езеро, срещу град Лозана в Швейцария. Évian-les-Bains е известен СПА и туристически курорт, леко позадрямал през зимния период.
Проверих в Интернет и установих, че най-лесно до Évian-les-Bains се стига с полет до Женева, с влак до Лозана и накрая с кораб.
Ами ние бяхме в Лозана и това означава, че повечето път го бяхме минали. Оставаше да прекосим Женевското езеро. Имах няколко свободни часа. Тогава напред към Франция.
Купихме си билети около час преди тръгването на кораба. Ако сте на хотел в Лозана и решите да отскочите до Евиан, знайте, че документа ви за безплатно пътуване в Лозана ви дава отстъпка в цената на билетите за кораба.
Януарския ден беше ясен, но температурите клонящи към нула ни накараха да се скрием в чакалнята. Беше празна и започнахме да се чудим дали не сме объркали нещо. Истината се оказа, че хората познават прослувутата швейцарска точност и знаят, че кораба ще тръгне на минутата и се появиха 5 минути преди крайния час.

.
Кораба е на два етажа с първа и втора класа. Има удобни седалки, барче и чудесен изглед през прозорците или отвън от палубата.

.
Женевското езеро беше спокойно и от палубата можехме да се насладим на пейзажа, ако се абстрахираме от студа.

.
Пътуването по Женевското езеро беше удоволствие. Слънцето печеше и през прозорците дори топлеше. Опитвах се максимално да се насладя на момента, гледайки заснежените планини отразяващи се във водата.

.
Здравей Евиан. Посрещна ни някакво странно същество усмихвайки ни се чаровно. По-късно разбрах, че това жител на село Flottins, но за това ще ви разкажа по-нататък.

.
Пристанището е много малко и бързо се измъкнахме от него, стъпахме на френска земя и поехме френски въздух. Хм. Същия беше като швейцарския, а може би и като българския.
Първо разгледахме брега на Евиан. На следващата снимка е футуристичното езерно такси. Може да го наемете за да отидете до някой друг езерен град като Женева, Vevey или Montreux. Не беше тип „копърка”. Имаше цени за всяка дестинация.

.
Не бях планувал посещение на Евиан. Всичко се реши вечерта преди екскурзията. Използвах WiFi на хотела и открих най-известните места за посещение във френския курорт.
Непосредствено до пристанището е The Palais Lumière (Дворецът Люмиер).
The Palais Lumière
До колкото разбрах няма нищо общо с братята Люмиер, изобретатели на кинематографа. Тяхната резинденция граничи с тази постройка и това е всичко.

.
Дворецът е наследник на СПА център открит през 1827 година. Водната компания го изкупува през 1858 г., възстановява го и го пуска в експлоатация отново през 1880 г. Обновен през 1902 г., СПА центъра работи до 1986 г. Община Евиан изкупува сградата, реновинира я и от 2006 г., дворецът Люмиер работи като конгресен и културен център.

.
Подготовката на дворецът Люмиер за културен център включва добавянето на тези шедьоври във вестибюла му.

.

.
Когато ние бяхме в двореца, имаше изложба на тема Северни саги. Наруших принципите си да не влизам в музеи и изложби, но само за да се постоплим. И съжалявам. Не ми беше за 8 евро билета, а за това, че нищо интерсно не видях. Имаше рисунки, направени като от деца и съвсем малко произведения, който си заслужаваха вниманието ми. Е, възможно е и аз да не разбирам от Северно изкуство.

.

.
Сградата на Mairie (Кметството)
Това всъщност е сградата свързана с братята Люмиер, разделена с една улица от The Palais Lumière.

.
Строителството на сградата започва през 1885 г. по инициатива на Антоан Люмиер. През 1925 г, сменя собственика си и 2 години след това е изкупена от града и се ползва за кметство. От 1981 г. е регистрирана за исторически паметник.
Интериора и бил много красив в стил рококо, но нямаше как да го видим. Насладихме се външността на сградата във френски класически стил.
Казиното на Евиан
Продължихме на север и се озовахме пред Казиното на Евиан.

.
Казиното е построено в началото на XX век, като е преустроен стар замък. Тогава е добавен и купола в нео-византийски стил.

.
Това не е само игрална зала. Вътре е и един от най- известните ресторанти. Има и зали за срещи или просто имащите пари да се насладят на живота.
Невероятното село Flottins
Дойде време да ви разкажа за жителите на село Flottins или за дървените същества, чийто представител ни посрещна на пристанището.
Легендата е следната.
Село Flottins е село в сърцето на Алпите. От зората на времето, жителите му носят през лятото лед за търговия по бреговете на Женевското езеро. През зимата се премествали до езерото, за да презимуват на по-топло.
Веднъж дядо Коледа като летял над Женевското езеро, елените започнали някакъв спор и шейната била аварийно приземена в село Flottins. Жителите му решили мирно и кротко спора между елените и дядо Коледа продължил по пътя си. От тогава всяка година дядо Коледа се приземява в село Flottins за да благодари на жителите му.

.
Зората на времето не е чак талкова далеч назад, колкото си мислите. Легендата е измислена през 2007 г. от Ален Бензони. Село Flottins (от френската дума flotter – поплавък, нещо плаващо) е оргинален коледен пазар съчетан с арт произведенията.
Пазара се разваля около Богоявление (6 Януари), но много от скулптурите се запазват още няколко месеца за да предадат характерния облик на Евиан.

.
Дървения материал за скулптурите се събира още от Май от към швейцарската страна покрай езерото. Правят се стотици фигури и всеки е добре дошъл да се изяви, ако има творчески талант. Всяка година селото има различен облик.
Ако сте някъде в Алпите или около Женевското езеро около Коледа и имате нужда от малко магия, посетете Евиан и селото Flottins.
Booking.com . |
. |
Source Cachat – Изворът Cachat
Ewian е известен най-вече с минералната си вода, а най-известния извор от многото, е извора на Cachat. Той е в основата на международната репутация на Евиан. Историята е интересна, макар и с тъжен край.

.
Има данни от 1739 г., че Gabriel Cachat произхожда от заможно семейство на винопроизводители. При започването на Френската революция, той става един от ръководителите на революционния комитет в региона.
Gabriel Cachat не е фанатик на Революцията и когато през 1789 година в Евиан пристига граф Jean Charles de Laizer, бягайки от Революцията, той го приютява в имението си. Около 4 години графа със семейството си живее при Gabriel Cachat. В този период той консумира вода от извора в имението на Cachat. Графа е имал камъни в бъбреците и водата го е излекувала.
През 1793 година Революцията е в разгара си и граф Jean Charles de Laizer емигрира в Швейцария. Това е страхотния шанс на графа да изплати дълга си към Gabriel Cachat. Той започва всекидневно да рекламира минералната вода пред всички бежанци в Швейцария. За кратко време, водата от извора на Gabriel Cachat става много известна в Швейцария и вноса и нараства постоянно.
Легендата за извора Cachat е стартирана. През 1800 г. графа се връща във Франция, като не спира да рекламира лечебната вода на Cachat до смъртта си.

.
През 1815 г. Савойския херцог се завръща на престола си във Франция и всички завоевания на Революцията са унищожени. Участието на Gabriel Cachat в Революционния комитет не остава скрито и властта започва да работи срещу него. Притиснат е да продаде на загуба бизнеса си с вода. Богатството му бързо се стопява.
Gabriel Cachat е починал през 1851 г. почти в бедност и не оставя нищо на семейството си. Дори името му дало наименование на бутилираната вода и която продължава да се продава под това име, не му принадлежи.
Buvette Cachat
Срещу Source Cachat, от другата страна на улицата се намира СПА центъра Buvette Cachat.

.
Там е имало църква разрушеа в края на XVIII век 1826 г. и е построено място за къпане с лековитите води на извора Cachat.
Сградата е обявена за исторически паметник.

.
По улиците на Евиан
Така да се каже, задължителната програма в Евиан приключи. Видяхме най-важните места от списъка ми. В оставащото ни време решихме да се помотаме по улиците на курортния град.

.
Макар, че беше делничен ден, улиците бяха почти без хора, а някои абсолютно пусти.

.
Не търсихме нищо и за това намирахме интересни магазини с причудлива стока.

.

.
Хареса ми тази сграда и я снимах. Двата надписа на нея „muratore” на италиански означават „зидар”, а на френски не намерих превод. Дали е нещо свързано със обикновените зидари или с Великите зидари (масоните) не разбрах.

.
Ето нещо интересно- място за безплатни книги. Може да вземеш книга за четене или да оставиш твоя. До колкото знам и в България има подобни места, но не знам до колко успяват да просъществуват книгите в тях.

.
Фарът на Евиан (Le phare d’Evian-les-bains)
Приключихме нашата разходка из Евиан и се отправихме към пристанището. Недалеч от мястото за качване на кораба забелязахме като много малък фар. Имахме десетина минути и се отправихме към него.

.
Фарът изглежда като голяма улична лампа. Построен е в средата на XIX век на брега на Женевското езеро и вярно е изпълнявал задълженията си в продължения на няколко дестилетия. След като е пенсиониран е останал като местна забележителност.

.
Довиждане Евиан
Последни снимки на Евиан и се запътихме към мястото за качване на кораба.

.
Веселякът от село Flottins посрещна нашия превоз.

.
Качихме се на кораба и вече ни беше мъчно за Евиан – тих, скромен и гостоприемен.
Довиждане Евиан.

.
Както виждате не е необходимо много време за да разгледате Евиан. Събрах всичко в този пътепис и надявам се поне малко „гъделичнах” вашия интерес към този френски курорт кацнал на стръмния бряг на Женевското езеро.
Leave a Reply