Прибирайки се от Лозана, Швейцария, пътя ми минаваше през Женева. Имах на разположение няколко часа, за да се запозная с един градовете в Топ 10 на най-скъпите градове в света.
Пристигнах преди обяд, а полета ми беше в късния следобед.
От Лозана до Женева се пътува с удобен влак за около 35-40 минути, за около 22-27 евро. Два пъти пътувах, взеха ми различни суми. Женевската гара е удобна и практична. Спокойно може да „убиете” няколко часа в нея – за шопинг и кафета.
Предварително се бях направил списък със забележителностите на града и реших да започна от първата и до където стигна. Списъка се прави с ровене в Интернет или, ако от по-рано знаете, че ще посетите Женева, може да си поръчате онлайн Справочник на английски и да го получите да го получите с безплатна доставка (важи за цял свят).
Jardin Anglais (Английската градина)
От гарата на Женева до Jardin Anglais може да се стигне пеша или с автобус. За автобуса може да си купите билет от устройствата за билети в гарата, непосредствено до изхода. Карта за цял ден мисля, че беше 10 евро, а едно билетче – 3 евро. Има една странна особеност, ако стигнете до Женева и решите да купувате билет за автобуса от гарата, да знаете, че на бутона за обикновен билет за градския транспорт пише Билет за аерогарата. След това са опциите за едно пътуване или за цял ден.
На гарата има шкафове за багаж на самообслужване. Има различни размери. За малък куфар (ръчен багаж за самолет) е 7 евро за 5 часа.
Оставих багажа, хванах автобуса и след няколко минути се озовах в Jardin Anglais.
Английската градина не е нищо особенно, Това е един парк на брега на Женевското езеро – спокоен, но не много тих защото голям булевард преминава покрай него, а парка не е много широк и се чува постоянно движението на колите. Парка е добре подреден и вероятно красив през топлите месеци. През студения Януари Jardin Anglais изглеждаше по-монотонен. Дори не се и сетих да снимам нещо, вниманието ми не беше привлечено от нищо.
.
Най- интереното за мене в Jardin Anglais беше часовника от цветя – L’horloge fleurie.
L’horloge fleurie – цветния часовник.
В зависимост от сезона, за оформянето на часовника се използват между 6 000 и 12 000 цъфтящи растения. През зимния период, нормално е часовника да не е толкова пъстър.
.
L’horloge fleurie е създаден 1955 година като символ на известните швейцарски часовници. Часовникът има електронна настройка на времето чрез сателит.
Със създаването си, цветния часовник (5 метра в диаметър) е бил най-големия подобен часовник в света, в последствие един 15-метров в Техеран му отнема първото място. Това не помрачава славата му една от Женевските забележителности.
Фонтана Jet d’Eau
След като видите цветния часовник, заобиколете го и се отправете към брега на Женевското езеро. Там погледнете надясно и ако фонтана работи (няма много силен вятър и не е ледено студено) ще видите величествения фонтан Jet d’Eau, който е насред езерото.
Jet d’Eau се превежда от френски като „водна струя”. С своята височина от 140 метра е един от най-високите в света. Той е по висок от Статуята на свободата с около 50 метра. Казват, че е видим от самолет от 10 км височина.
Няма да се впускам в техническите му характеристики, само ще спомена, че във всеки един момент от време във въздуха има 7 000 литри вида (7 тона).
.
Фонтана има любопитна история. Построен е по технически причини през 1886 година на друго място, различно от сегашното му. През онези години, Женева е търпяла абсолютен бум. Града се е разраствал и индустрията се е развивала бързо. Имало е нужда от огромно количество енергия за захранване на машините. Била е построена хидравлична електроцентрала използваща мощта на течението на река Рона.
Проблемът е бил, че през нощта занаятчиите са спирали работа и необходимостта от електроенергия е спадала. Инженерите на електроцентралата е трябвало да спират хидравличните помпи за да се намаля налягането в системата. Бил е направен предпазен клапан за контрол на налягането. Всяка вечер е избухвала струя вода в небето с височина 30 метра.
След една иновация, вече не е бил използван предпазния клапан и изхвърлянето на вода е спряло, но гражданите на Женева до такава степен били свикнали с фонтана си, че си искали атракцията.
.
През 1891 година е построен нов фонтан, по-видим – на сегашното място и с височина от 90 метра. Първоначално е работел само в неделя и по официалните празници и е черпел питейна вода.
Настоящия фонтан е бил пуснат през 1951 година и ползва вода от реката. От 2003 година Jet d’Eau работи целогодишно.
Cathédrale Saint-Pierre
Следващия обект в списъка ми беше катедралата Свети Пиер. От цветния часовник L’horloge fleurie се тръгва по булеварда в посока обратна на Женевското езеро. На не повече от 500 метра ще видите катедралата.
.
Cathédrale Saint-Pierre е построена като Католическа катедрала, но по време на Реформацията тя става Реформаторско-протестантски храм. Известна е и като църквата на Джон Калвин, един от лидерите на протестантската Реформация. Вътре в храма се пази дървения стол на Калвин.
.
Първата катедрала е построена през 1160 година върху руините на по-стари църкви, най-старата от които е от IV век. Руините се пазят в катедралата.
.
Като споменах Реформацията, сигурно сте чували за нея. Както казва един мой колега „Вие го знаете, но аз да ви кажа.”. „Реформацията започва като опит за реформиране на Римокатолическата църква от духовници, които се противопоставят на някои нейни доктрини и практики, най-вече на продажбите на индулгенции (предварително изкупуване на греховете, чрез парични средства) и на симонията (продажба на църковни длъжности). Реформаторите смятат тези явления за признак на дълбока корупция, обхванала цялата църковна йерархия, включително самия римски папа” [цитат от bg.wikipedia.org].
И ние си мислим, че се борим с корупцията. Хората имат вековни традиции и пак не успяват.
.
Други забележителности в Женева
Предходните три обекта са начело в класацията на най-интерсното в Женева. Следват Стария град като цяло, Ботаническата градина, круиз по Женевското езеро, Chateau de Chillon, Дворецът на нациите, многобройните музеи и шопинга.
Можете да ползвате организираните екскурзии за забележителностите в и около Женева.
На ботанически градини съм се нагледал, от красиви по-красиви. За круиз и за двата двореца нямах време, музеи не обичам и за това в оставащите ми около 2 часа включих разходка по улиците на стария и новия град.
Обядвах в един чудесен ресторант – пицария „Le Flore”. По вкусно ризото не бях ял.
.
След като се стоплих и заредих, започна мотането по уличките на Женева. Наслаждавах се на сградите и обастновката, създаващи женевския дух. Ето я красивата фасада на Hotel de la Cigogne.
.
Женева е много стар град. Когато римляните дошли по тези земи през 121 г. пр.н.е заварили един укрепен град, който превзели.
На мене ми хареса микса между старинна и съвременна архитектура в една сграда. Получило се е добре.
.
.
.
.
Лека – полека се върнах до река Рона. Вместо по големия мост по който дойдох Pont du Mont Blanc, реших да мина по пешеходния Pone des Bergues. Спечелих. Открих тези чудесни гледки.
.
.
Пресякох река Рона и тръгнах пеша за гарата. Нямах карта, но вътрешната ми ориентация ми казваше на къде да вървя и че повече от 20 минути нямаше да е. Така и беше, след 15-20 минути разхождане забелязах гарата.
.
По пътя влязох в един сувенирен магазин. Оказа се, че продавачката е от Словения. Аз приказвах на български, тя словенски и се разбрахме. Имахме и резервен изход- английския, но не се наложи да го ползваме.
В гарата видях това кафе и го снимах. Мислех си, че съм чел за него в Интернет и собственика му е българин, но съм се объркал. Това за което съм чел е в Англия.
.
По-късно като потърсих в Google информация за Coffee & friends и излезе нещо много любопитно. Понеже в Швейцария проституцията е легална, имало едно кафе в Женева където предлагали кафе с френска любов. Плащаш си за ласките, но не трябва да се забравя и кафето – 5 франка.
Швейцарският шоколад
Около месец преди Швейцария бях в Белгия и опитах белгийския шоколад. Въпреки големите суперлативи, не беше нищо особено. Бонбоните бяха със стотици видове пълнеж и вкус, но шоколада, като вкус и консистенция не струваше.
Сега в Швейцария нямаше как да не опитам местния шоколад.
.
Признавам беше великолепен. И цената му беше великолепна и … „солена”. Килограм бонбони е около 150 франка (270 лв).
.
Предлагаше се не само шоколад, а и всякакви други сладкарски великолепия. За всекиго по нещо.
.
В Швейцарските градове живеят много чужденци. В Женева достигат до 48% от населението. Нямах никаква идея как всички тези емигранти подържаха този невероятно висок стандарт.
.
Следващата снимка е от летището в Женева. Това е рекламен кът на една швейцарска фирма за часовници. Камината е монитор, но въпреки всичко създаваше много приятен комфорт и ако успееше да поседнеш на меката мебел се пренасяш в един по-добър свят. Почти същото като да опиташ парченце швейцарски шоколад.
.
Ако все още не вие омръзнал шоколада, може да опитате шоколадово фондю в един баровете на летището.
.
Забравих името на заведението, беше някакъв джаз-бар в един от ъглите на терминала. От време на време има жива музика на пиано и обстановката е повече от приятна.
.
За краткото време в Женева, мисля, че поне се докоснах до духа на града. За мене Женева е град от висшата класа, с не натрапчив аристократизъм и дъх на шоколад. Не знам до колко успях в този пътепис да ви запаля по Женева, но поне един ден си струва да отделите на този швейцарски град на брега на Женевското езеро.
Leave a Reply