Утрото на шестия ден от круиза „Норвежки фиорди” ни изненада във фиорда Storfjorden. „Великият” фиорд, както се превежда името му, е дълъг 110 км и е най- северната точка до която щяхме да достигнем с кораба ни. Екскурзията, която ни очакваше и която щеше да бъде главното събитие за деня ни, щеше да ни отведе още около 50 км на север, но тя щеше да е с автобус.
Ако ви е необходима кратка ретроспекция, направете я сега.
Първи ден: „Круиз „Норвежки фиорди“ – Копенхаген“
Втори ден: „Круиз „Норвежки фиорди“ – Вандермюнде, Рощок“
Трети и четвърти ден: „Круиз „Норвежки фиорди“ – Ставaнгер“
Пети ден: „Круиз „Норвежки фиорди“ – Flåm“
Кораба ни водеше към селото Hellesylt намиращо се в края на фиорда Sunnylvsfjorden. През лятото Hellesylt посреща всеки ден туристи и обикновено след това ги изпраща към съседния Geiranger.
Наближихме бавно пристана. Капитана толкова умело маневрираше с огромния кораб, че не ми се вярваше на това,което виждах. В крайна сметка кораба нежно целуна пристана и служителите на пристанището се разбързаха да привържат кораба с огромни въжета към брега. Явно за тях това беше рутинна дейност защото го правеха с умение и лекота.
Постоянния досег на MSC Poesia с пристана на Hellesylt беше гарантиран и ние се отправихме към изходите на кораба. Автобусите ни чакаха за да започне осем часовата ни екскурзия.
Не се бавихме нито за миг и се отправихме към Пътят на троловете Trollstigen. Автобуса се движеше успоредно на фиорда по-който дойдохме, но в обратна посока. Много близко до селото, там където фиорда се разклоняваше и единия му ръкав поемаше за Geiranger, беше първата ни спирка. Имаше паркинг за да може туристите да се насладят на гледката.
Круизния кораб след като остави многобройните екскурзианти (бяхме над 10 автобуса) се беше отправил към Geiranger. Настигна ни точно на мястото където бяхме спрели, сякаш за да се впише в пейзажа и да обогати снимките ни.
Продължихме успоредно на фиорда до град Stranda, където трябваше с ферибот да пресечем на другия бряг.
Явно времето беше разчетено много точно защото чакахме само 5-10 минути и се качихме на ферибота. Разстоянието е не повече 2-3 км. Пътувахме по-малко от 15 минути. До като кажем довиждане на Stranda и трябваше да слизаме на другия бряг.
И друг път съм пътувал с ферибот, но винаги пътуването е траяло повече от час и тръгването, пътуването, и пристигането са били някак си по-тежки, по-бавно организирани, създаващи впечатление за нещо „по-така”. Ферибота, който ползвахме беше все едно асансьор от един етаж до друг. Качването на превозните средства и хората стана много бързо, нямаше комфорт в пътуването и докато се усетим бяхме на другия бряг. Стройна организация създадена ферибота да замести моста, свързващ двата бряга и това да не забави никого.
Продължихме пътуването в подножието на планини със заснежени върхове. Водопади можеха да се видят на която и страна да погледнем. Бяха толкова много, че вече не представляваха интерес за нас.
Спряхме на място, което си личеше, че беше предназначено за любопитни туристи – паркинг, кафе, тоалетни, указателни табели и т.н.
Оказа се Gudbrandsjuvet – място където се събираха водите на няколко реки (водопада) и пропадаха с грохот няколко метра по-надолу за да продължат в дружеска прегръдка. Какво можеше да се види – разпенени забързани води, каскади, нищо кой знае какво, но находчив ум го беше превърнало в туристическа атракция.
Това кратко видео, обхваща почти всичко налично в Gudbrandsjuvet.
Имаше направени много пътеки над водите за да може да се създаде максимален комфорт на туристите.
Продължихме към Trollstigen. Гледки като тази ни заобикаляха от всякъде.
Следващата спирка беше Øvstestølbrua. Има една стара норвежка къща от преди 500 г и няколко нови, но построени в същия стил като старата. Старата къща е пренесена на мястото където е сега защото старото и място е било лавиноопасно. Новите къщи са от 1980 г. Създаден е комплекс „стара норвежка ферма”, но на практика тя никога не е функционирала като такава.
Гледките обаче си заслужаваха. Къщите с интересни покриви, забързаната река и планините като фон създаваха усещане за приказка.
Уникален пейзаж. Може да се ползва като картичка.
От тука започваше Защитената зона Trollstigen т.е. зоната на троловете. Повишихме вниманието си. Вече можеше да срещнем истински норвежки трол.
Знаете ли какво е трол? Не, не говоря за досадните Интернет тролове оскверняващи с присъствието си всяка социална медия или форум. Става дума за истинските норвежки тролове. Сетете се за Шрек. Мисля, че той е представител на троловете.
Троловете са герои от скандинавските народни поверия – саги, митове, приказки. Не знам дали щяхме да успеем да се срещнем с тях, но целта на екскурзията ни беше Пътят на троловете – Trollstigen.
До там стигнахме бързо след Øvstestølbrua. Интереса явно е голям защото огромния паркинг беше пълен. Мистиката се създаваше от ниската облачност.
Това не снимката не Пътя на троловете, а човешка пътека към Пътя на троловете.
Вървях по пътеката и наближавах нещо, но все още нямаше видимост към нещо по-различно от поредния водопад, но този път погледнат от горната му страна.
Пътеката се виеше над пропаст, отворена от противоположната на нас страна.
Виждаше се начало на път и далечен хоризонт.
Крачка след крачка се разкриваше все повече от Пътя на троловете.
Ето го Trollstigen. Асфалтов път – серпентина спускаща по стръмното. Причудлива гледка вписваща тънката нишка на пътя, много завои, пресечени от два водопада и една обединяваща ги река. Пътя ми приличаше на лента на гимнастичка, някак си небрежно накъдрена по склоновете на планината.
Казват, че Trollstigen имал 11 отсечки, които са свързани с остри завои. Построен е 1936 г. Пътя е отворен от Май до Октомври. Останалото време се ползва от троловете.
Красотата на странния път се допълваше от непреходното очарование на два водопада. Ето единия от тях.
Водопадите се събират и продължават пътя си към близкия фиорд ето чрез тази река.
След като доста време се наслаждавахме на причудливия Trollstigen, продължихме по Тролския път, надолу по коритото на пропастта, която видяхте на снимките.
Вече не знаехме къде отиваме, но усещахме обедния глад. Ето за това автобуса се беше насочил към Trollstigen Camping. Не знам дали това е къмпинг за тролове или троловете са го направили за да се изхранват с гладните туристи, но до като разсъждавах над този въпрос, автобуса спря и пътниците ме повлякоха към близкия ресторант.
Обяда беше печена сьомга, пушена сьомга и готвена сьомга. Недоволни не видях.
Явно местните тролове бяха от дружелюбните. Имаше вили за нощувка.
Това е ресторанта поел гладните от няколко автобуса. Имаше естествено и магазин за сувенири.
След обедната почивка беше време за обратния път. Минахме през Trollstigen, но този път го изкачвахме. Преминахме по същия път до фиорда, който прекосихме с ферибот. Сега пак ни очакваше ферибот, но от друго място защото крайната ни цел беше Geiranger.
Наближавайки Geiranger пред нас откри чудесна гледка към града, пристанището и прилежащата му площ от фиорда. Беше предвидено, че ще има интерес за снимки от това място и имаше паркинг и площадка за туристите.
Пътя се спускаше стръмно към Geiranger. Следваше поредната площадка за снимки към фиордите. Този път беше придружена и от водопад с който всички се снимаха.
Знаехме, че това е последния ни шанс да се насладим на фиордите от високо. Беше последния ни ден на суша в района на фиордите. И вероятно поради това, гледката, която се разкриваше пред нас беше като кулминацията на нашите преживявания.
Краткото видео може би ще предаде по-пълна представа за красотата на фиорда.
Имахме около час и половина до края на престоя ни на сушата и решихме да разгледаме Geiranger.
В магазина им за сувенири беше пълно с продукти от рога на елени. Цените бяха високи, но подобни неща не срещаха често. От дръжки на вилици и лъжици, до произведения на изкуството.
Бяхме ожаднели и имахме последна възможност да опитаме норвежка бира.
Харесахме си това заведения.
Избрах си кафяв ейл, местно производство. Аз съм фен на ейла и се наслаждавах на всяка глътка. Ами и вие да бяхте на мое място и вие щяхте да преглъщате бавно 330 мл бира за 12 евро.
Хайде обратно на кораба. Минахме покрай къщичка с вече добре познатия ни покрив.
Всичко хубаво има край. То и лошото има край, но там е очакван, а при хубавото все ти се иска да го отложиш.
Последна снимка и 15 мин преди заминаване бяхме на кораба.
Водопади, фиорди, неземни красоти, сбогом.
Казах „сбогом” но се надявам някой път да се върна в Норвегия. Има още толкова места за посещаване. Покрай тях, със сигурност ще отскоча до някой фиорд.
С тези пет пътеписа изживях отново всичко, но не ми е достатъчно. Пътешествията са страст, която няма насищане в един живот. За съжаление имам спомени само от този живот за това мисля да продължа.
Leave a Reply