Никога не съм планирал да посетя Лозана, но когато обстоятелствата ме доведоха в този град се опитах за малкото време, с което разполагах, да извлека максимума.
Кацнах в Женева. Обмених валута (1 CHF = 0.9 EUR) и направих една основна грешка, не си купих SIM карта на местен оператор на мобилни услуги. Швейцария не е държава от Европейския съюз и съответно мобилните им оператори нямат договорености с колегите си от ЕС за евтин роуминг. Цените са много високи както за входящи и изходящи разговори, така и за мобилен интернет. В съвремения свят, където всичко е свързано с Интернет, това си беше груба грешка. Не я повтаряйте. На летището продават предплатени SIM карти на Lebara. Инвестицията е около 20 франка и ще бъдете доволни.
Хванах влака до Лозана и след около 40 минути пристигнах. Без мобилен Интернет, в тъмнината, нямаше как да се оправя до хотела. Хванах такси и добре, че хотела се оказа наблизо. Началната такса на таксито е 6 CHF и 3 CHF на километър. Добре дошли в Швейцария.
Оставих си багажа в Mövenpick Hotel Lausanne, който беше на брега на Женевското езеро и бегом навън.
.
|
Booking.com |
. |
В края на Януари, нощните температура са малко над нулата, но това не е проблем за touristicos idioticus.
.
Тъмнината и студа не ми дадоха много възможност да се развихря, но все пак улових поне мъничко от Швейцарския чар.
.
Женевско езеро
На другия ден, след като приключих с ангажиментите, които ме доведоха в Лозана, продължих в късния следобед с туристическата обиколка по брега на Женевското езеро.
.
Лодките бяха заспали зимния си сън и само загатваха за живота, които кипи тука при топло време.
.
Женевското езеро (Lac Lémanе на френски), географски е разположено в Алпите и е поделено между Франция и Швейцария. Заснежените върхове в далечината оформяха типичния за района пейзаж, съчетание между езерните води и белите Алпи.
.
Езерните вълни се разбиваха в каменистия бряг и пръските се носеха доста далече навътре в брега. Не очаквах, че едно езеро може да има толкова силни вълни. По-късно научих, че през 563 година е имало цунами причинено от срутване на скали в езерото, създало вълна с височина между 8 – 16 метра. Бедствието е унищожило крепостта Tauredunum в източния край на езерото, а вълната е достигнала чак до Женева и е имало доста жертви.
В момента езерото изглеждаше спокойно и останах с впечатлението, че не ме заплашваше някаква аномалия.
.
Как да открием цел за екскурзиите ни?
Когато решите да посетите нов за вас град или държава, има много начини за да откриете интересните обекти на това място. Може да се ровите в Интернет, може да питате познати, да проверите в моя блог дали не съм го посетил и да прочетете за него 😉 или да по добрия стар начин да прочетете хартиена книжка – туристически справочник.
Ако целта ви е Швайцария, предлагам ви тези чудесни справочници на английски език. Доставката е безплатна за цял свят.
 |
 |
 |
Château d’Ouchy
Продължих по брега на езерото търсещ на отсрещния бряг връх Мон Блан, за който ми бяха казали, че се вижда при ясно време. Може и да съм го видял, но нямаше табела указваща името, а може и облаците да са го скрили от погледа ми. Чайките крякаха гладно на фона на шумните вълни. Дали е било същото и преди векове с тази разлика, че вместо велосипедисти, спокойствието на на разхождащите е било смущавано от дрънчащи рицари.
.
.
Ето нещо от средновековието – замъка Château d’Ouchy (Шато д’Оши). През 1170 година Лозанския епископ заповядал построяване на кула на брега на езерото. Не знам за какво я ползвал епископа, за любуване на езерото или за нещо друго, но явно се е харесвала на светите мъже, защото стотина година по-късно, кулата е достроена до резинденция на епископите. През 1609 година всичко е изоставено, явно езерото е омръзнало на божиите служители.
.
През 1885 година кантона Во (Vaud) продава земята и руините. Новия собственик, възстановява постройката и я превръща в хотел, какъвто е и до ден днешен.
.
Le Musée Olympique
Като продължите от Château d’Ouchy към града, на главната улица завийте надясно (за жените- другото дясно). След двеста метра се вижда началото на стълбище водещо до Олимпийския музей.
.
Музея е основан през 1993 година. Пред входа на музея ви посреща летвата от съоръжението за скок на височина от Рим 1987 година, когато Стефка Костадинова постави недостигнатия все още рекорд от 209 см.
.
Можете да влезете вътре и да разгледате изложбите или да обиколите градината около музея с множеството скулптури свързани тематично с олипийското движение.
Château Saint-Maire
Другите забележителности на Лозана са групирани сравнително близко едно до друго. Препоръчвам ви да започнете от Château Saint-Maire за да вървите след това само надолу. Лозана е град със стръмни улици и ако предприемете разходка по неправилен маршрут, скоро може да се предадете пред височините.
Стигнете до Château Saint-Maire (със публичен транспорт или такси). Строителството на замъка е започнато през 1397 година. Служил е за укрепена резиденция на тогавашните властимащи. През XVI Берн превзема Лозана и превръща замъка в казарма с оръжейна. След създаването на кантона Во през 1803 г., Château Saint-Maire става седалище на местното правителство и запазва тази си роля и до момента.
.
През 1890 година е поставена статуята на Жан Даниел Авраам Давел (майор Давел) – борец срещу властта в Берн за автономия на Лозана и прилежащите и земи.
.
До Château Saint-Maire има тераса с гледка над покривите на Лозана. От другата страна на терасата спрямо замъка се намира тази сграда, която так аи не разбрах за какво служи.
.
Cathedral of Notre Dame of Lausanne
От Château Saint-Maire може да се спуснете надолу по уличката, в края на която се вижда Cathedral of Notre Dame of Lausanne.
.
Като наближите катедралата в дясно може да откриете няколко приятни заведения. Едно от тях е в нещо като тунел или подземие.
Изграждането на катедралата започва още през 1170 година. Cathedral of Notre Dame принадлежи на Евенгалистката Реформаторска църква на кантона Во.
.
.
.
.
Когато аз бях в катедралата, две мераклийки представиха някаква театрално-музикална пиеса. За първи път виждах постановка в действащ храм. Изкуствено представиха някакъв диалог на френски, който нямаше как да разбера. От време на време свиреха на арфа и пееха.
.
Пред Cathedral of Notre Dame of Lausanne има площадка от която има чудесен изглед към града и заснежените планини в далечината.
.
Hôtel de Ville de Lausanne
От катедралата може да продължите по закрито стълбище към Palais de Rumine или по пътя надолу към сградата на кместството, по извесна като Hôtel de Ville de Lausanne. Ние поехме към втория обект.
.
Построена е през 1673 година. Винаги е имала някакви обществени функции. Сега предоставя огромна площ за изложби.
Hôtel de Ville de Lausanne има и камбанария, но предназначението и не е свързано с религиозни функции, а да сигнализира за опастности.
Сградата е известна и с двата си дракона за украса. Нямам никаква идея какво прави тази източно азиатска символика в Лозана.
.
Palais de Rumine
Двореца Rumine е най-съвременната сграда от всички забележителности, които посетих. Той е едва от края на XIX век.
.
Gabriel de Rumine, наследник на руските благородници, завещава 1.5 милиона швейцарски франка на кантона Во с условието да бъде построена сграда за обществено ползване.
.
През 1902 година е открита сградата. В нея се е помещавала библиотеката на Лозанския университет и някои научни и художествени колекции.
.
В момента в сградата се намират един от трите филиала на библиотеката на кантона Во и Университетската библиотека в Лозана . Освен тях, в сградата са Музея на изящните изкуства, Археологическо- историческия музей, Геоложкия музей, Музея на зоологията и Музея на парите.
.
Метростанция Lausanne-Flon
Обръщам внимание на тази метростанция защото в околност на нея има няколко интересни обекта. Самата тя се намира в ниското, а над нея и прилежащия и площад има пешеходен мост, от който може да се направят интересни снимки.
Входа на станцията е срещу този красив мост, под който преминава Rue Central.
.
Над метростанцията е тази красива сграда, приличаща на дворец, но за която не знам нищо.
.
Зад предния палат е хотел Lausanne-Palace (сградата с червените тенти).
.
Ето и малко съвременно изкуство.
.
Екскурзии в и от Лозана
Можете сами да си организирате различните екскурзии и посещения на обекти в и около Лузана, но ако искате да не се главоболите, може да ползвате тези предложения. Понякога, колективните екскурзии са по-евтини, заради общия транспорт, а и някои отстъпки, които се правят за групи по обектите.
Живота в Швейцария
Този раздел на пътеписа го започвам с идеята да ви представя до колкото мога Швейцария от вътре. Ако трябва да опиша Лозана през Януари с две думи, то това са – студ и ужасно високи цени.
В неделя след обяд в продължение на около час обикаляне не можахме да видим отворено кафе в центъра на Лозана. Всъщност видяхме Costa кафе, но исках да е нещо местно. Видяхме и едно друго, но от вратата ни удари аромат на манджа и излязохме веднага. Най-накрая, като стигнахме до Метростанция Lausanne-Flon и поехме на запад по Rue de Geneve намерихме отворено кафе. Та за цените. Този сладкиш (шоколадово суфле и сорбе от манго) от следващата снимка, плюс едно кафе и едно капучино е 22 CHF (40 лв).
.
Вечерите могат да бъдат от 8 лв за сандвич от магазина до … без горна граница. Телешко задушено с гъби и рьощи за гарнитура и една голяма бира – 52 CHF (94 лв).
.
Националното им ядене Фондю (разстопен кашкавал) може да го намерите за около 24 CHF (43 лв) за порция. Дават ви парченца хляб и вие се наслаждавате на всяка хапка от това течно злато.
.
Живота в Швейцария е невероятно скъп. В Интернет четох, че и самите им граждани не издържали. Сервитьорите всемали 4000 CHF и едвам „свързвали двата края”. В същото време Швейцария е пълна с чужденци. В градовете им чуждите граждани са между 30 и 50%. В Лозана имаше много тъмнокожи, араби, азиатци и какви ли не. Таксиметровите им шофьори бяха само тъмнокожи и араби.
Швейцария е известна със шоколада си и сладкишите. Килограм шоколадови бонбони може да достигне над 150 CHF (270 лв). Опитах им бонбоните и сладките им, но ми горчаха, но не от сладост.
.
.
Банкнотите им са много шарени, вероятно за да ги развеселява поне външния им вид.
.
Лозана определено не беше моя град или поне не през Януари. Старинен град преплетен с модерни традиции, но се чувствах като гост. Поради цените ли, поради нещо друго ли, не можах да се отпусна.
.
.
.
Единственото, което ми хареса беше невероятното Женевско езеро.
.
Винаги съм доволен когато посетя ново място. Лозана в Швейцария не беше изключение. Духът ми на touristicos idioticus, остана доволен от постигнатата цел. Да, Лозана ми остана чужда, но вече е в кръга на моите познати, a и имам материал за този пътепис.
2 Responses
Кали
Много странен и безполезен пътепис… Всяко второ изречение е „не знам какво / защо е това“… Човек като сяда да пише е добре да проучи неща, които не знае, вместо да залива с безхаберието си. 🙁
Пламена
Страхотно, много ме зарадва този пътепис.