Ето го и самотния жираф. Гледаше толкова тъжно, че ти идва да ревнеш. Вероятно такъв му е погледа, но създава чувството, че е изгледал току що поредната мексиканска „сапунка” и е готов да се разплаче от латино драмата.
Любезен е и се приближи, като видя че го снимаме. По-вероятно очакваше нещо за хапване, но нямаше как да го получи, защото служителите на зоопарка, съобразявайки се с дългия му врат, бяха увеличили разстоянието между оградата на посетителите от оградата на животното.
Ето и тъжния му поглед от близо. Направо да те разплаче.
Ето го следващия гладник, който за едно фъстъче беше готов да се качи отгоре ти или да свали косата (перуката) на невнимаващите.
Ето и едно от най-грозните същества във саваната – петнистата хиена.
Хиената се оказа много любвеобвилна.
Преминаваме към следващия представител на саваната, безстрашната мангуста- страшилище за всичките змии. В зоопарка я бяха кръстили Беатрис.
Друго мнение за безстрашието на мангустата имаше този хулиган. Пристигна от някъде, застана над Беатрис и се изпишка отгоре и. Вероятно си имаше причини. Най- малкото, естествено- природни.
Минахме покрай този почиващ си хубавец.
Който обаче много бързо се изправи, когато видя пристигащата вечеря.
Отново минахме покрай гордия красавец на зоопарка.
Последна снимка за сбогом с водача ни.
P.S.
Ето какво означава, да си оближеш ръцете от кеф.
„Погледни ме в очите и кажи, че ме обичаш”
Leave a Reply