Първото нещо което пожелахме да видим в Кения, естествено бяха местните животни. Речено-сторено. Най-близо беше Nairobi National Park. Отидохме до там, но се оказа, че сме позакъснели с времето за да обиколим целия парк, т.е. да се пуснем на сафари в саваната. Беше около 13-14 часа след обед и нямаше да ни стигне времето. В Кения слънцето залязва около 18:30 всеки ден по едно и също време. По едно и също време и изгрява – около 06:30.
Не ни оставаше нищо друго, освен да разгледаме зоопарка в началото на парка. Входа за местни беше 5 лв, за постоянно пребиваващи чужденци – около 10 лв, а за туристи – 25$. Постоянно пребиваващите тука имат кенийски ID карти.
Още на входа към нас се присъедини служител на зоопарка. Огромен, постоянно усмихнат чернокож. Стърчеше с една глава над останалите местни. После разбрах, че бил от племе, отличаващо се с огромния си размер и сила.
Попита ни дали имаме нужда от съдействие и въпреки уклончивия ни отговор, остана с нас. Добре, че остана, защото щях да се лиша от хубавите снимки в парка.
Тази скулптура е в началото на зоопарка- две деца държат антилопа за рогата. Така и не разбрах, какво символизира.
Първия посрещач не ни обърна много внимание, беше зает да си чопли закуската. А и добре правеше, защото ни предупредиха, че този вид маймуни хапят и дращят. Всъщност на този вид, местните не казват „monkey“.
Ето мъжкия и съпругата му, представители на един интересен вид красиви птици.
Тигъра беше в сиеста и сладко дремеше. То и какво ли друго да правиш в този следобеден пек.
Лъвът беше от културните и похапваше на маса. Вероятно това беше остатък от закуската му или от обяда. След хапването отиде да пийне вода.
Като наказано кученце стоеше отстрани лъвицата и наблюдаваше всичко.
В другата клетка, след като мъжкия се напи с вода и не благоволи да продължи с яденето, женската придърпа остатъка от закуската.
Има свободни маймуни из парка и те правят голяма част от шоуто. Като например тази, която с голямо усърдие се опитваше да обере това, което е останало в кофичката.
Ето го, същия хубавец си хапва фъстъчето, което му подхвърли нашия водач, за да го примами да дойде до нас.
Няколко фъстъка и … ситуациите за снимки са готови. Има една особеност. Не знам защо, този екземпляр не обичаше жените. Позволява само на мъже да му дават храна. Водачи ни, твърдо забрани на дамите да се доближават, за да не бъдат ухапани или надраскани.
След почерпката ни позволи и няколко снимки без примамка. Явно беше свикнал да бъде център на внимание. След 2-3 минути, разбрал, че няма да получи повече фъстъци, се изтегли на разстояние от нас.
Тигъра се беше наспал и се прозяваше в очакване на поредното хапване.
Ето тези снимки никога нямаше да ги направя, ако не беше водача ни. Клетките са на около 1 метър зад ограда, която не позволява на посетителите да доближават до животните. Ако се снима от посетител, винаги мрежата се вижда пред животното. Водача ни вземаше апаратите ни и слагаше обектива в окото на мрежата. Така правеше хубави снимки, без да се вижда самата мрежа.
Следва продължение …
Leave a Reply