Решихме, че поредната Нова година няма да я посрещаме с тежка софра и сухи черни вина, а ще се направим на европейци и ще бъдем под звездите на площада. Добре, но къде? Ами в най-романтичния град в Европа – Брюж.
На 30 декември кацнахме в Брюксел и от там с влака до Брюж. Google ни показа спирката на градския транспорт и хванахме правилния автобус. Брюж ни посрещна приветливо. По някаква причина този ден автобусите возеха без пари.
Хотелът ни Bourgoensch Hof беше на „пъпа” на града, т.е. в центъра на центъра на Брюж. Няма почти никакви екстри, но го избрахме защото искахме да сме центъра за да може да обикаляме, обикаляме и да се приберем да се стоплим и после пак да продължим обиколките. В това отношение успяхме с избора на хотел.
Booking.com |
. |
Хвърлихме багажа в стаята и веднага се отправихме към нощен Брюж за да видим какво точно му е романтичното на този град.
Хотелът е на брега на канал и за това първата снимка естествено, беше на канала. Правена е непосредствена от гърба на сградата.
Попитахме къде е Коледния пазар и се отправихме натам. Мястото се оказа на 3 минути от хотела, Markt – пазарния площад на Брюж.
През 1220 година са започнали на това място да се продават първите стоки. Площада е претърпял много метаморфози за да се стигне до сегашния му вид.
Оказа се, че освен наденички със карамелизиран лук, друго нямаше. Ами тогава наденички. Взехме си по една и с чаша белгийско тъмно пиво и чаша горещо ароматно вино се наслаждавахме на коледните светлини и чакахме романтичния дух на Коледа или този на Брюж да проникне в нас. Усетихме само наситения аромат на карамелизиран лук и сгряващия алкохолен дух на питиетата.
Беше доста студено и се отказахме да чакаме каквито и да е духове. Трябваше да се раздвижим защото алкохола не беше достатъчен да изгони студа от клетките ни.
Обикаляхме, любувахме се на светлините, старите сгради и се радвахме на момента.
От северната страна на площада са наредени типичните белгийски стари къщи с фронталните стъпаловидни фасади.
От източната страна се намира сградата Provinciaal Hof – бившото място, където се е събирал парламента на Западна Фландрия. Първата сграда е построена през 1294 година като пристанище на Брюж. Покрай нея е минавал канал, който и сега съществува, но е под земята.
По- късно сградата е разрушена и е заменена със нова за да се ползва от местния парламент. Изгоряла е при пожар и отново е построена в сегашния си вид в началото на миналия век. Била е седалище на местния парламент до 1999 година. Сега Provinciaal Hof се ползва като церемониална сграда и за изложби.
На следващата снимка, зад първите сгради се вижда 83-метровата камбанария – символ на свободата, богатството и силата на Брюж. През Средновековието тези камбанарии са били характерни за фламандските градове.
На една витрина на магазин беше първия ми сблъсък с разнообразието от белгийско пиво. Всъщност, не знаех какво ме чака на следващия ден и за това и обърнах толкова много внимание на тази витрина.
Запознахме се с Коледния пазар, вечеряхме, задоволихме началното си любопитство спрямо стария Брюж и се отправихме към хотела. Не се върнахме по пътя, по който дойдохме. а решихме проучим нов район. Кривнахме в първата пряка появила се пред погледите ни.
Вървяхме в посока хотела ни и отново пред нас се появиха каналите на Брюж – тихи и унесени в среднощна Коледна дрямка.
Въпреки студа, не ни се прибираше, явно все пак романтичния дух на Брюж взе да ни завладява. Старите сгради омайваха със средновековното си излъчване. Отразените светлини в тихите води на каналите завладяваха очите ни. Дойде един момент, когато дори не искахме да снимаме,просто стояхме и чувствахме нощния Брюж.
Студа напомни за себе си и ни изкара от унеса ни. Почти насила направихме първата крачка. Навлязохме в по- оживен и по-шумен район. Оказа се, че сме попаднали на мястото, където се правят най-многото снимки в центъра на Брюж.
На снимката виждате старата сграда (1472 г.) на емблематичната бирария „2 be”, още няколко многовековни сгради и градската камбанария, отразяващи се във водите на канала Dijver. Нашия хотел е зад бирарията.
Мястото за снимане е същото, но ъгъла е променен. Насреща виждате ресторант „Duc de Bourgogne” на брега на канала, а в дясно ресторант „’t Huidevettershuis”, покрай който минахме идвайки към мястото за снимки. Дори среднощ, имаше много желаещи да снимат и хората културно се изчакваха да дойде техния ред за да увековечат чрез снимка екскурзията си до Брюж.
Продължихме покрай канала за към хотела. На следващата снимка, в дясно, на ъгъла на брега на канала е мястото от което се снима, за което ви казвах по-горе.
Непосредствено до входа на хотела има магазин за шоколад. Какво ли не измисляха за да привлекат клиентите си – шоколадови кучета, котки, бухали, обувки и т.н.
Това е последната снимка за 30 декември.
Това е изгледа, който видяхме сутринта от прозореца на хотел Bourgoensch Hof. По уличката, в дълбочина има спрял камион, товарещ бира. По-късно разбрах, че там се намира пивоварната „Bourgogne des Flandres”. По-вкусна бира не съм пил през живота си.Ако някога отида пак в Брюж, това пиво ще е една от причините.
Най-отзад се вижда камбанарията на църквата „Our Lady in Bruges” (Дева Мария)
Завъртайки поглед надясно се вижда камбанарията на Брюж от пазарния площад, където бяхме предната вечер.
Да, мястото на хотела беше уникално. Както и цената му, но това е друга тема.
Така и така съм започнал със нощни снимки, ще завърша този пътепис само с нощни преживявания. Дневните ще ги оставя за следващия.
Настъпи нощта на 31 декември. Полунощ беше далеч и след като вечеряхме се бяхме излегнали в стаята в хотела за да съберем топлина за площада за посрещането на Новата година.
Почука се на вратата. Странно, не беше ми се случвало през нощта някой да ми чука в хотелска стая. Отварям и изненада. Носят ни от хотела шоколад и бисквити за да почерпят за Новата година. Повдигнаха ни допълнително настроението.
Отправихме се към площада където щеше да бъде Новогодишното стълпотворение. Как го намерихме ли, ами попитахме на рецепцията къде ще е то и те ни казаха, от хотела да тръгнем надясно и да вървим, вървим до като стигнем. След 5 мин. вървене покрай нас имаше толкова много хора отиващи на същото място, така, че нямаше как да се объркаме.
Не пиша името на площада защото го забравих. На около 2-3 км (20-30 мин) северно от хотела беше. Когато пристигнахме купона беше в разгара си.
Имаше концертна сцена и някаква група редуваше световно известни хитове и от време на време нещо местно. Площада беше невероятно огромен, но озвучаването беше на ниво. Въпреки многохилядното присъствие, блъскане нямаше. Единственото нещо, което може да се подобри е снабдяването с алкохолни и безалкохолни напитки. Съществуващите павилиони бяха видимо недостатъчни.
Танцувахме, пяхме и дочакахме настъпването на Новата година. Естествено, имаше заря.Общо-взето, нямаше нещо по-различно от другите градове където съм бил по Нова година. Площада е извън стария град и романтичния дух ни беше изоставил. Но за сметка това купонджийското настроение беше с нас.
Изчакаме градуса на тържеството да започне да спада и се отправихме към хотела. На границата със стария град, изненада, Духчо ни чакаше и се всели в нас.
Добре ви е познато как се чувстваме непосредствено след празненството за Нова година – приятно, но меланхолично, превъзбудени, но уморени. Усещаше се навсякъде по пътя- от хората, от средновековните къщи, от витрините на магазините.
Не ни се искаше да прибираме, защото щеше да изчезне магията. Вървяхме бавно, не обръщайки внимание на студа. Разглеждахме всяка витрина, украса, дърво, затихналите камбанарии.
Последната вечер от престоя ни бяхме решили, че е време да посетим най-известната бирария в Брюж „2 be”. Намираше се на 10 метра от хотела, но я бяхме оставили като „Черешка на тортата”.
Казват, че в Белгия има над 300 вида бира. Не знам дали всички видове, но една голяма част от тях можете да видите в коридора на тунела към бирарията. Не се предлагат всичките за консумация, но това което се предлага е повече от достатъчно.
Има само бира и три вида мезета – кутийка със местни сирена, наденица (нещо като нашата луканка) и кутийка с ядки. Срещу 10 евро може да опитате дегустационно меню от няколко вида бира и мезе. Ако посетите тази бирария, не забравяйте да опитате „Bourgogne des Flandres” – тъмно пиво с божествен вкус (не е това от снимката).
Ето я бирарията отвън. Сградата е от 1472 година, магазина е от 2007 г, а заведението- от 2008 г.
Беше време да се сбогуваме с Брюж. Последни снимки, последни трепети.
Да, да. Някой и така разбират живота.
Това беше нощния Брюж през моя поглед, чрез моя пътепис. Не ми вярвайте. Посетете Брюж. Ще се убедите, че не съм могъл да ви предам максимално какво е нощната романтика на Брюж
Leave a Reply