Разходка из Валенсия, Испания

Пътеписа ми за Валенсия започва от центъра на града, където ме остави метрото от летището. Чичко Гъгъл казваше, че съм до хотела ми, но това беше точка 2 от плана за екскурзията. Първо трябваше да усетя нощна Валенсия.

Огледах се. Широки улици, огромни сгради, спокойствие. Усещането е за безвремие.

Намирах се пред гара Север (Estació del Nord) и арената за бикове на Валенсия (Plaça de Bous de València).

В тази част на деня не се чуваше пръхтене на бикове и аз спокойно се отправих към хотела.

Хотелите във Валенсия

В следващите редове има премесени разходки от два дена, но аз ще ги слея в един разказ.

На другия ден, след обяд беше по план време за забележителностите на града. Да, но времето на Валенсия не беше съгласно с мене. Явно бях забравил да съгласувам плановете си него и сега трябваше да му трая капризите. Валеше. Не беше силно, а колкото да ни принуди да си купим чадър и да ги ползваме. Без да искаме сме си купили някакви маркови чадъри и от цялата дъждовна история спечели дъщеря ми, която след екскурзията приватизира чадъра.

Повечето маршрути тръгват от Площада на кметството (Plaça de l’Ajuntament) – я пеша, я с автобус. Снимките не са от дъждовния период.

Площадът е огромен с красиви сгради около него. Колкото пъти минавах през него все му се любувах.

Валенсия е странен град. Подобни широки улици и площади има и в други испански градове. Във Валенсия обаче, въпреки, че има много население, дори и в час пик, не се усеща пренаселено.

На площада има фонтан, който не е голям, но с някакъв опияняващ чар в него. Можех да стоя с часове пред него и да го съзерцавам.

Продължихме към централния пазар на Валенсия. Оказа се затворен. До като се чудехме на къде да поемем и се озъртах, аз си харесах ето тази църква за снимка.

Най-близкия обект от моя списък се оказа Копринената борса (Llotja de la Seda) – може би, най-известната историческа забележителност на Валенсия.

В сградата не се е търгувала само коприна. Построена е през 14 век и се е ползвала за място на сключване на търговски сделки. Там е бил и първият морски търговски съд в Испания. В централната кула са затваряни търговците за неплатени дългове.

Следващата снимка е от Интернет. Аз нямаше как да направя такъв монтаж.

Стаите са празни от към мебели, но с богата орнаментика и чудесни тавани.

Някога може да е била борса, но сега се оказа чудесно място да се скрием от дъжда поне за кратко.
Продължихме през квартала Кармен (Barrio del Carmen). Мястото беше старинно, красиво и дори може би малко романтично, но дъжда се опитваше да измие всякаква романтика. Остана ни да се любуваме само на тесните улички.

Имахме огромното желание да се поизгубим из тази част на града, но дъжда изми и тази идея.

Насочихме се към Портата на Серано (Porta de Serrano). Беше мрачно, чадърите пречеха и дори и снимки не можехме да направим. Това е причината отново да използвам снимка от Интернет за да ви покажа портата.

Преминахме под нея и се озовахме пред един пазар.

В този момент дъждът стана пороен. Скрихме се под арката на портата за 10 минути. Изваля се. Развали ни разходката и спря.

Следващата ни цел беше площада на Девата (Plaza de la Virgen). На площада имаше фонтан със скулптура на мъж. Не знам какво имаше общо той с Девата. Композицията изобразява източника на река Турия. Централната фигура е заобиколена от 8 голи жени символ на 8-те напоителни канала. Интересна символика!

Площадът е от римско време. От едната му страна имаше стара, красива сграда. Оказа се базиликата Девата от Desamparados (Basílica de la Virgen de los Desamparados).

В Интернет се споменава за някаква грамадна статуя на Девата, но аз така и не я видях.

Непосредствено зад този площад беше катедралата на Валенсия (La Seu de València). Във всички испански градове можете да откриете я катедрала, я огромна църква. Това винаги се явява една от забележителностите на града.

Понеже ми беше първата за периода на екскурзията ми и все още имах желание да разглеждам катедрали. В следващите дни ми се изпари това желание.

Смрачи се и беше време за нощни снимки. Ето го отново площада на кмеството с фонтана и двореца. В началото на Ноември времето във Валенсия е топло, дори горещо. Нощите в града са чудесни от към температура. Седнете в заведение на чаша сангрия и се наслаждавайте на спокойствието.

За да завърша обиколката на централната част на Валенсия ще добавя снимки от следващите дни.

Ето отново гара Север и Арената за бикове, но снимани през деня, когато вече имахме контракт с времето и слънцето услужливо осветяваше обектите на моя фотоапарат. Гарата е място, където можете да снимате цял час различните орнаменти.

Следва най- прочувствената част на пътешествието ми из града – парка „Градините на Турия”.
Ако всичко до тука мина някак си безчувствено покрай мене, то парка ме развълнува искрено. Това е един огромен парк, изграден в старото корито на река Турия. Той заобикаля от север и от изток центъра на Валенсия.
Успях да посетя една малка част от него, но той ме заплени с красотата си, усмихнатите хора, спокойствието което цареше в него и някаква позитивна енергия, която беше всепроникваща.

Хиляди хора намираха прохлада и отмора в него. Имаше заведения, концертни зали, спортни площадки, пейки – явно за всекиго по нещо.

Имаше и много красота.

За малчуганите имаше изграден кът „Гъливер”.

Обикаляйки из парка „Градините на Турия”, аз се почувствах истински щастлив и се влюбих във Валенсия. Друг град до сега не ме е развълнувал толкова положително.
С парка приключи списъка ми от обекти за посещение, които бях събрал от различни топ класации в Интернет преди да тръгна на екскурзия до Валенсия. Биопарка и Града на изкуството и науката са теми на други пътеписи.