Лисабон е място, в което колкото и да останеш, все е малко. Опитах се да ви разкажа за част от забележителностите в първите си два пътеписа- Разходка из Лисабон, Част 1 и Разходка из Лисабон, Част 2. В този ще събера всичко останало, което не можах да включа в първите два.
Time Out Market, Лисабон, Португалия
Един ден се бяхме приключили с някой от многобройните интересни обекти и вече беше станало време за обяд. Аз предпочитам кварталните кръчми защото само там съм намирал най-вкусното от местната кухня на посетените от мене градове и държави. Ресторантите по големите площади и улици почти винаги се опитват да доближат местната кухня до туристически вкус и на практика се губи местния чар.
Оказа се едно огромно хале, пълно с маси за хранене, а по периферията му са разположени множество барове на ресторанти. Малко по-късно разбрах, че били 35 броя. Има и сергии за риба, плодове и зеленчуци.
.
Много трудно може да се избере нещо за хапване, когато толкова много заведения ти предлагат всякакви интересни неща. Обиколихме два пъти халето на Time Out Market и всеки си хареса различен ресторант. Поръчваш си каквото пожелаеш, дават ти една електронна камбанка, намираш си къде да седнеш и чакаш да ти позвънят. Когато чуеш заветния звук, отиваш и си вземаш приготвеното за тебе. Удобно е.
.
До като чаках обяда си се поразрових из Нета за да прочета повече за това място. Указа се, че Time Out Market е отворил врати през Май 2014 година, пет топ готвача имат ресторанти в Time Out Market.
Извън времето за хапване, на това място се провеждат готварски и сомелиерски курсове, музикални събития, а нощем се организират луди купони. Този Time Out Market е първият от планирана верига . Трябва да има подобни места в Лондон, Ню Йорк, Маями, Монреал и Бостън, а може и вече да са отворили врати.
Ако мислите да отидете в Лисабон, посетете Time Out Market, дори и от чисто любопитство. Не се среща много често такова Вавилонско кулинарно стълпотворение.
.
Храната в Португалия
Така и така започнах на тема хапване, нека продължа с нея. Както, мисля, че вече писах, Португалия е мястото, където човек се разхожда само за да огладнее пак. Уж делят една географска ширина с Испания, а кухнята им е много различна от испанската и по-вкусна.
Още от витрината сте завладени.
.
Това на следващата снимка е някакъв местен специалитет. Нещо като голям картофен крокет пълен с рибен пастет. Това заведение предлага само и единствено този продукт. Клиенти не липсват.
.
Преобладаващо храната е морска (океанска) . Ами няма как да е по-различно за държава, на която половината и граница е водна. Португалците ми казаха (на английски), че националната им кухня е свързана с рибата Бакалао (треска).
.
Опитах няколко вида сготвена Треска- всички бяха добри. Предвид, че съм повече от взискателен (само за пример, на Гран Канария няма ядене, което да ми хареса), признавам, че местната кухня е повече от добра.
Това, че споменавам само рибата Бакалао, не значи, че липсват други видове риба, октоподи, калмари, скариди, лангустини и какво ли още не, океанско, ставащо за ядене. И пак ще кажа, не търсете вкусната храна в заведенията по известните туристически места. Отклонете се по някоя тиха уличка и ще останете приятно изненадани.
.
Още първата вечер попаднах на таверна „Света Марта”. Не е квартална кръчма, но е леко скрита от основния поток туристи. Местните вечерят късно и ние бяхме първите посетители в 18:00 часа. Любезен персонал, вкусна храна- какво повече да кажа.
Ето къта за кафе и десерти.
.
Когато историята, културата и живота ти са свързани с океана, няма как интериора също да не е на океанска тема.
.
Не само океанската им кухня е добра. В областта на сладкарството също има какво да покажат. Естествено, навсякъде може да видите Паста де Ната. Редом с нея обаче може да се насладите много други вкусотии.
.
Сервитьорите им са под всякаква критика. Няколко пъти ми объркаха сметката, надписваха ми я и т.н. Веднъж имах включена бира от вид, който не бях консумирал, естествено, доста скъпа. Бутилката ми от моята бира беше още на масата и извиках сервитьора да ми намери на масата бутилката от бирата от сметката. Друг път имах в сметката си десерт, който бях поръчал, но никога не получих. Помолих сервитьора да ми потърси десерта по масата.
Наслаждавайте се на храната, но внимавайте със сметките. Има почти задължителен бакшиш в размер на 10%. Веднъж, когато казах, че ще плащам с карта, бяха ми вписали бакшиша в сметката да не би да го забравя да им го дам.
.
Parque das Nações, Лисабон, Португалия
През 1998 година в Лисабон е организиран Световния панаир. Експо 98 е планирано да съвпадне с празненствата на Португалия за отбелязване на 500-годишнината от пристигането на Васко да Гама в Индия през 1498 г.
.
Експо 98 е се е провел в построения за целта Parque das Nações (Парк на нациите). Всичко в този район е тематично свързан с темата на Панаира – „Световния океан”.
– Океанариума изглежда все едно, че плава по водата.
– Кулата Torre de Vasco da Gama (преди изграждането на хотела) е оформена като корабна мачта.
– Двата блока, представляват португалски каравели (вид платноходни кораби).
– Търговският център, би трябвало да представлява круизен кораб и т.н.
.
.
Кабинковият лифт разширява дължината на парка, от Океанариума на юг до Torre de Vasco da Gama на север.
Мостът Васко да Гама е с обща дължина 17 км и е най-дългият мост в Европа. Пускането му в експлоатация е съобразено да съвпадне с Експо 98.
Най-интересното и полезното е, че парка е запазен след Експо 98 и сега е квартал на Лисабон –тих, спокоен, уютен. Нали знаете какво става с обектите в България, построени с някаква цел за някакво събитие – до няколко години след събитието са развалини.
.
Когато влязохме в Parque das Nações наистина ни обзе едно безвремие. Липсва характерния за Лисабон хаос и шум. Почувствахме се необичайно.
Лисабон, малко или много има старинен дух, а този парк е съвременен и леко футуристичен.
.
Как да обиколим Лисабон, Португалия
Можете да се разходите из Лисабон по много начини, но града предлага и екзотиката Тук-тук. Водачите им знаят няколко езика и освен шофьори, те са и гидове. Двуместни, четириместни, открити, закрити – избора е ваш. Удоволствието – също.
.
Ако сте традиционалисти, опитайте трамваите по тесните Лисабонски улички. Понякога улиците са толкова тесни, че ако протегнете ръка от прозореца на трамвая, може и да оберете простряното бельо. За какво ви е? Насладете на атмосферата, съчетание на история и съвременен хаос, португалска лудост и удоволствието от живота. Неповторим град, който ще посетя отново.
.
Друг вариант за разходка е пеша да обиколите из Лисабон. Града е разположен на няколко хълма и постоянно ще се налага да слизате и да се изкачвате, ту по стълби, ту по калдъръм или нещо по-съвременно. Когато планувате посещението си в Португалската столица, не включвайте само забележителностите и ресторантите. Заделете няколко часа за безцелна разходка. Само така ще усетите истинския Лисабон.
.
.
Виждали ли сте подобно нещо- шоколадови сардини. Нямам никаква идея какво представляват.
.
Освен тесни улички, Лисабон има и паркове с чудесни изгледи. Един от тях ви показах в първия пътепис, този е друг. Вече не му помня името. Сянка, спокойствие, малко бягство от столичния шум.
.
Нощем в Лисабон, Португалия
Не всички градове са красиви нощем. Например Барселона, която която ми харесва денем, вечер е тъмна и изглежда негостоприемна. Лисабон, Севиля и Лас Палмас и други са добре осветени и приятни за нощна разходка.
.
Централните улици на Лисабон бяха пълни с хора до късно. Почти на всеки ъгъл ни предлагаха хашиш. Приближава се мъж, обикновено с черти на арабин и пита „Шиша, шиша?”. Не са нахални. Ако не му обърнеш внимание или му кажеш „Но”, те забравят на секундата. До следващия ъгъл.
.
Аз бях покорен от Португалската кухня и Лисабонския чар. Спечелиха си фен в мое лице. Липсва пиршеството на лукс и екзотика, характерни за други столици, но има чар и уют, сред малко нашенския хаос. Вече ми липсват- и Лисабон, и Португалия.
.
Leave a Reply