Бяхме обиколили надлъж и на шир остров Гран Канария. Време беше да посетим остров Тенерифе – най-големия и най-населен остров от Канарския архипелаг.
От Гран Канария до Тенерифе (около 80 км) може да пътувате със самолет, със ферибот, с яхта или с плуване. Да, с плуване. Казват, че така са го правили аборигените от островите преди завладяването им от кастилците.
Не на последно място, летище Тенерифе Север е доста негостоприемно. Там е станала самолетна катастрофа с 583 загинали през 1977 година, най-тежката кастрофа в историята на авиацията. Когато аз трябваше да кацна там на 24 Юни, дори и след две обиколки на острова не ни допуснаха да кацнем поради облачност. Приземихме се на летище Тенерифе Юг. После следваше автобусен транспорт, среднощни преходи, допълнителни разходи и т.н.
Ще ви запозная първо със столицата на острова Санта Крус де Тенерифе.
Думата „кръст” (Santa Cruz – светия кръст) може да я срещенете в много имена на испански градове и райони. Харесват си я испанците и я ползват навсякъде.
Ако сравня двете столици Лас Палмас (Гран Канария) и Санта Крус (Тенерифе), първата изглежда малко по-модерна и подържана. Това не отнема очарованието на Санта Круз, но тя изглежда по- стара (не старинна) и леко повехнала.
Booking.com |
. |
При двата си престоя в града ползвах два различни хотела – Horizonte и Adonis Plaza и определено, препоръчвам втория. Когато бях в Adonis Plaza дърветата бяха цъфнали. До хотела преминава една пешеходна улица. От прозореца на стаята не се виждаше улицата, а само един червен килим от цветовете на дърветата, покриващ цялата улица.
Следващата снимка не е на описаната улица, но дърветата са същите.
Улиците на Санта Крус де Тенерифе
При първото ни посещение в Санта Крус де Тенерифе се настанихме се в хотела и веднага поехме по улиците за да усетим духа на града.
Нямаше нужда от много време за да открем разликата спрямо Лас Палмас. Сградите бяха с тераси. Не знам защо, но много от съвременните жилища в Лас Палмас са без тераса. Този факт много бързо ни направи фенове на столицата на остров Тенерифе.
Модерното улично изкуство не беше пропуснало и този град. Не ми хареса кой знае колко много, но все пак се вписваше в градската обстановка. Виждал съм много по-кичозни представители на съвремения арт.
На Канарските острови винаги нещо цъфти, независимо от сезона. Ние бяхме в средата на горещото лято и жегата беше унищожила много от цветята. На места явно градинaрите успешно се бореха с горещините и подържаха цъфтящите арки.
Общо взето в някои алеи това беше единствената сянка, където човек може поне частично да се скрие.
Някога за мене палмите бяха символ на екзотичното. След няколко месечен престой в Найроби и няколко месеца в Лас Палмас, спрях да забелязвам тези дървета. Въпреки това, трябва да си призная, че палмите създаваха красив облик на Санта Крус де Тенерифе.
Не си мислете, че в града има само палми. Богат е на много и различни видове дървета. Като цяло остров Тенерифе и в частност столицата му са много по-зелени от Гран Канария и от Лас Палмас.
Зеленината е фикс идея на много от родените на Канарите и предимно на островите Гран Канария, Фуертевентура и Лансероте. На тези три острова зеленината почти липсва и за населението им местата със зелени гори са блян. Когато един приятел завел двама от Гран Канария в България, те не спрели да повтарят „Зелено. Зелено.“
В един малък парк между жилищните сгради открих тези „обути” дървета. Бяха странни, но красиви. Тези цветни шарки са плетива, все едно чорапи без пети. Не знам какъв беше замисъла, но резултата ми хареса.
Почти на всяко кръстовище на централните пешеходни улици има малка градинка, скулптура или просто нещо интересно. Усещаше се желанието на местните да бъдат интересни на туристите, нещо, което малко убягва на Лас Палмас.
В събота е пазарен ден и за това се отправихме към пазара „Nuestra señora de Africa” (Дева Мария от Африка).
Историята на пазара започва от 1942 година. До тази година, града е бил разположен само от северната част на Barranco de Santos (клисурата Сантос). Хората са се увеличавали и генерал Serrador, ветеран от Гражданската война в Испания решил, че трябва да се построи мост над клисурата, да започне да се заселва южната страна и да се направи нов по-голям пазар задоволяващ нарастващите нужди на града.
Моста носи името на генерал Serrador, а пазара бил кръстен на съпругата му, вероятно дама от Африка.
Пазара се наложил като основно място за търговия на храни не само в Санта Крус, а в целия остров Тенерифе. Златния му период бил през 60-те години. По-късно през 90-те години, както навсякъде по света, новите търговски вериги отнели голяма част от оборота му. Историята, популярността и качеството на продукцията му, спасили пазара „Nuestra señora de Africa” от пълен фалит.
Ние влязохме в пазара, разходихме се между сергиите със стока, но останахме с впечатлението, че зеленчуците и плодовете бяха от някоя търговия на едро, а всичко останало – от Китай.
Много ми допадна шарения трамвай, който често пресичаше централните булеварди.
При различните скитания по улиците на Санта крус попаднахме на различни интересни сгради. Ето тази, ако се погледне от определено място, приличаше по-скоро на рисунка отколкото на реална сграда.
Други постройки бяха старинни и още носеха величието на епохата, през която са били построени.
Следващата сграда е административния център на сдружението „Círculo de amistad XII de Enero” (Приятелски кръг 12 Януари). Създадено е още през 1855 година и до днес то обединява най-можещите, прогресивно мислещи хора на Тенерифе, опитващи се с дейността си да доведат до просперитет острова.
Забележителностите на остров Тенерифе
Във времето на Интернета, хартиените книги за някой може да са демоде, но понякога са по-удобни, а и по-приятни за използване. Тези справочници за Тенерифе имат безплатна доставка до всяка точка на Земята.
Parque García Sanabria, Тенерифе
До като пиехме кафе, търсих из Интернет какво може да рзгледаме в Санта крус де Тенерифе. Денят беше повече от горещ и когато попаднах на парка García Sanabria реших, че малко прохлада ще ни се отрази благоприятно.
Парка е разположен близо до центъра и бързо бяхме на входа му. Посрещна с красив часовник от цветя, произведен в Швейцария, подарък от датския консул за града през 1958 година.
Парка е построен през 1926 година и е кръстен на кмета, дал разрешение за създаването му. През 1973 година в града се състояло изложение на уличните скулптури. След края му, скулптурите били разположени из парка – хем практично, хем интересно.
Този монумент е в чест на създателя на парка. Скулптурата на жена до него е в знак на благодарност към жените на Тенерифе.
В парка плътно е заседана много на брой разнообразна екзотична растителност. Примесени са и много видове градинарски стилове, но предимно на тропическа тема.
В парка беше приятно хладно и това беше причината много бавно да обикаляме по алеите за да може по-дълго да постоим под прохладните сенки.
Палми, фикуси, бамбук, маслини, кактуси и още какво ли не можете да срещнете из парка.
Единствения наследник на оригиналната флора от региона е Канарската палма. От нея може да се извлича гуарапо – сок от палма,от който по-късно се прави известният палмов мед. Правил съм си палачинки с него, не е лош.
На Канарските острови, поради характерния топъл климат, целогодишно има цъфтящи растения. Имаше ги и през късния Юни.
Няма градина без хибискус или както е познат у нас „Китайска роза”. Може да се види във всякакви цветове и е постоянно цъфтящ. Температурата на островите рядко пада под 12 градуса и това допада на хибускуса. Той е едно от най-често срещаните растения навсякъде из канарския архипелаг.
Бях много изненадан да видя тази ветрилообразна палма в парка. За първи път я срещнах в Кения и си мислех, че характерна за екваториалните райони.
Plaza de España (Площад Испания, Тенерифе)
На 100 метра от хотел Adonis Plaza в посока към океана се намира Площад Испания – най-големия площад в града и на Канарските острови. Ако стигнете с ферибот до Санта Крус де Тенерифе, непосредствено след зоната на пристанището попадате на площад Испания. Имам чувството, че почти всеки по-голям град има площад с име Испания. Аз съм ходил поне на 4-5 такива.
Площадът е построен през 1929 година на мястото на крепостта Сан Кристобал – защитника на града срещу пиратите. Стени от крепостта има в подземна галерия под площада.
Площад Испания е чудесно място за отмора или просто да „убиете” времето- един много характерен процес за Канарските острови.
На площад Испания има голям воден басейн с фонтан. Казвам голям, защото е почти колкото малко езеро. Плуването е забранено, но цапането с боси крака в горещото лято явно беше позволено.
L’Auditori de Tenerife „Adán Martín“ (Оперна и концертна зала на Тенерифе)
Залата се намира на южния край на пристанището, непосредствено до океана, зад междуградската автогара. Сградата е толкова характерна, че няма как да я пропуснете. Конструкцията включваща и платно на кораб се е превърнала в един от символите на Тенерифе.
Сградата е най-модерната на Канарските острови и ако сте на Тенерифе, отделете малко време и за нея. На входа на операта, но отвътре има кафе (Mag Café Bistro Auditorio de Tenerife) което има странно работно време и не винаги работи. При първото си посещение, кафето работеше и можах да се насладя на страхотен летен пейзаж съчетан със студена бира. При второто си посещение, след 30 минутен преход до там под парещо слънце останах разочарован – кафето не работеше.
В L’Auditori de Tenerife се връчват наградите Dial за латино музика. Всички латино звезди преминават по килим както на наградите Оскар, но цвета му е зелен.
Непосредствено до Операта, на брега на океана се намира Parque Marítimo César Manrique (парка Сезар Манрике). Кой е Сезар Манрике може да прочетете в пътеписте ми за Лансероте.
На малък полуостров свързан с парка има нещо като малка крепост. За съжаление не разбрах какво представлява.
На брега на океана до Операта явно е имало конкурс или просто изложба на портрети на известни музиканти върху камък.
Приятно бях изненадан, когато установих, че между портретите има и на български музиканти.
Санта Крус де Тенерифе не е градът – приказка, който непременно трябва да посетите, но няма да съжалявате ако го направите. Освен материал за моя пътепис, останах и с приятни спомени за този град – приятни хора, красив парк, уникална опера и улички пропити с духа на Тенерифе.
Ако не ви се занимава сами да си организирате разходките из остров Тенерифе, може да се доверите на организираните екскурзии. Екскурзовод на български няма да откриете, но на английски е гарантирано. Поколението с руски може и да имат късмет също.
Leave a Reply