Толедо, Испания – град история (Част 2)

Продължение на „Толедо, Испания – град история (Част 1)“

Решихме, че е време за най-голямата забележителност на Толедо – двореца на Толедо (Alcazar de Toledo) превърнат на военен музей. Пеша е около 15 мин, но не ни се вървеше в жегата, а и терена в града е с много изкачвания и спускания. В 14:00 следобед не е време за пеши разходки под изпепеляващото слънце на Толедо.

Взехме такси, което от 1 км направи 2.3 км,излизайки от стария град и влизайки отново, за да си спести калдърмените улици, естествено за наша сметка. Финансова сметка.

Остави ни пред музея. За наш лош късмет, по неизвестни причини музея не работеше. Бяхме в периода на работното му време, но входната врата беше заключена. Тия хора нямаха никакво намерение да си спазват указаната сиеста. Туристите явно не бяха техен проблем.

Решихме да обиколим с надеждата, че има отворена някоя друга врата. Криехме се по сенките до колкто можехме, с надеждата, че все пак ще успеем да влезем в двореца. Остана ни само едната надежда (не става дума за Надежда от вход „А” на блока). Не намерихме вход или по-скоро намерихме, но заключен. Успяхме само да снимаме двореца из между дърветата.

За малка компенсация, снимахме военната академия на другия бряг на реката. Не, че е нещо безкрайно интересно, но поне да не сме на нула след толкова обикаляне.

<

Ето я постройката срещу входа на музея с допълнение от поредното кафе. Явно местните считаха, че туристите посещават града им заради кафетата им. Историята оставаше на по-заден план.

Отидохме и до администрацията на двореца– красива и безполезна сграда.

Бяха ми препоръчали влакчето за туристическа разходка около града. Решихме да се спуснем към градския площад и да го използваме. Но не ни се минаваше по големите улици и се шмугнахме по малките. Тогава попаднахме на тези шарении. Това беше реклама на бар. Явно по-горната ми теория важеше в пълна сила.

Купихме си билет за влакчето. Трябваше да изчакаме около 20 мин до потеглянето му. Точно срещу нас беше този магазин за марципан.

Марципана е едно от нещата с което е известен Толедо. Това не е до болка познатия ни продукт от близкото ни минало. Марципана от Толедо не е на какаова основа като нашия, а нещо като хрупкави курабийки от брашно, захар и понякога с някакви ядки. Легендата казва, че ги били измислили монахините, когато умирали от глад при поредните пости.

Качихме се на влакчето и потеглехме. Оказа се великолепно пътешествие. Непременно ползвайте услугите на това влакче. Няма да съжалявате. Ще видите града от различен ъгъл, който е възможен само, ако излезете извън крепостните стени. След разходката бяхме много доволни от реализираното си намерение.

Влакчето първо тръгва на север, в посока ескалаторите, но естествено поема по пътя надолу към портата в крепостната стена.

След като излезе от стария град, завива надясно, на изток покрай крепостната стена. Давам ви посоките, все едно утре ще управлявате влакчето.

Снимките не са отлични защото крепостта се падаше на запад от нас, т.е. в посока на решилото да залязва слънце.

Следваше моста Алкантара (Puente de Alcantara). Първият мост е построен в чест на римския император. Моста е бил многократно разрушаван и в последствие построяван наново. Сегашния мост е от 1860 г. Интересното е, че моста е бил постоянно ползван в продължение на 2000 г, освен в кратките му периоди на разрушаване.

След него беше момента да се снима двореца Алказар, чиято снимка ви показах по-горе. Тъкмо се ядосвах, че заради високата скорост на влакчето и блестящото слънце не мога да направя нито една снимка и машиниста спря на юг от града на невероятно място за пейзажни снимки на Толедо– Mirador de Valle.  Думата „мirador” няма буквален превод на български. Означава място където има красива гледка, нещо като „изглед”. В случая „Изглед от долината”.

Града ни се разкри с цялата му красота.

Тука е момента да ви споделя моето мнение за Толедо. В града не видях някаква кой знае каква забележителност или сграда, по-която да се прехласна. Приятно е чувството, което се създава от целия град. Толедо е място, където може да се усети испанската история – римска провинция, вестготи, маври, кастилци и т.н. В града, особенно в по-тесните и пусти улички се носи духа на историята. Естествено, местните търговци не пропускат възможността да спечелят от туристите. Но това е част от пейзажа.

С две думи- не търсете нещо конкретно в Толедо. Отпуснете се и потънете в миналите векове.

След множество снимки и възхищения от гледката (10 мин), продължихме на запад за да заобиколим крепостната стена.

Минахме покрай моста Свети Мартин (Puente de San Martin) за да се полюбуваме и на него. Построен е през 13 век. Претърпявал е вреди, но никога не е бил разрушаван напълно. Няколко пъти е бил модернизиран. От къде знам всичко това ли? Ами влакчето има аудио-гид със лушалки на различни езици.

Пресякохме реката и продължихме обиколката на крепостната стена от северната и страна. Всъщност само от север може да видите от близо крепостните стени на Толедо. Аз винаги съм се възхищавал на крепостни стени. Колко много труд за издигането им, а понякога за часове стават на прах и пепел. Създават една илюзорна сигурност. И най-великите крепости са падали в ръцете на врага, ако не след стремителен щурм, то след предателско действие. Красота и величие, съчетани с най-тъжните моменти на нечия история.

Последна спирка беше централния площад на Толедо. Бяхме повече от доволни. За около 45 минути разходка обиколихме града от външната му срана и си направихме чудесни снимки на фона на Толедо. Жена ми не можеше да се нарадва на селфитата, които си направихме.

Оставаше ни малко повече от час и решихме да потърсим още няколко обекта, от списъка ми за посещение. Следващия беше една древна джамия, която е превърната в параклис на „Христос от светлината” (Ermita del Cristo de la Luz – Antigua Mezquita).

Тръгнахме към нея водени само от Google Map. Обекта беше в по-малко шумната част на града, уличките бяха тесни и за финал, сигнала на GPS-а постоянно се губеше. Резултата беше предопределен-  ние се объркахме няколко пъти. След поредното напразно изкачване на една стръмна улица бяхме на път да се откажем. Времето напредваше, беше жега, а и се уморихме от лутането.

Спуснахме се по една стръмна улица надолу и решихме, че и сега ако не го открием, връщане назад нама да има.  Открихме обекта – озовахме пред джамията. За съжаление нямаше време да я посетим.

Джамията е най-добре запазената в града из между всичките оцелели 10 броя. Построена е през 999 г. Както и се очаква, при последните възстановителни дейности е установено, че джамията е построена върху по-ранна римска постройка.

Продължихме към следващия обект, с идеята поне да го снимам отвън. Той трябваше да бъде по пътя ни за паркинга с автобуса ни.

Този път не повярвахме на себе си- не се объркахме. Църквата Сантяго от Арабал (Iglesia Santiago del Arrabal) изскочи насреща ни. Построена е през 13 век. Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че преди това е била джамия.

От там през портата на Бисагра (Puerta de Bisagra) се озовахме зад крепостните стени. Първата порта се предполага, че е била арабска или мавританска. През 16 век претърпява реконструкция и се е запазила до наши дни. Величествена е. Странно нещо са портите. Полезни са за развитието на града, но винаги са най-уязвими при атака. В крайна сметка, кое е по –решаващо, търговията за благоденствието на един град или безопасността му.

След 5 мин намерихме паркинга. Сега се оказа, че имаме около 30 минути. Не ни се чакаше и решихме да се поразходим обратно до центъра на града. Бях обещал на дъщеря ми снимки от безкрайните ескалатори и сега му беше времето.

Влизайки отново в града, забелязахме, че непосредствено до изхода на ескалатора има площадка с чудесен изглед на север. Оказа се, че има и кафе – перфектната комбинация.

Всичко е добре, когато завършва добре. Нашата екскурзия до приказния Толедо завърши със студена бира за едни и ароматно кафе за други. Не съм снимал изгледа защото вече нямах сила за нищо друго освен да вдигна изпотената чаша със живителна течност.

Не забравяйте като планирате пътешествие до Мадрид да включите и един ден разходка в миналото, посещавайки Толедо.