Толедо е на 75 км от югозападно от Мадрид. Задължително трябва да включите в маршрута си това градче, ако сте на екскурзия до Мадрид. Това е град-история. Запазени са множество сгради от стотици години.
Историята му започва от 193 г. пр. н.е. като важна римска крепост. През 5 век е завладян от вестготите, а през 8 век от маврите. От този период е и славата му на производител на висококачествени мечове и други оръжия. Исках да си взема нещо за спомен като кама или друго оръжие, но нямаше как да го вкарам в самолета, при положение, че имам само ръчен багаж. А и 100% щеше да е произведено в Китай, а не в Толедо.
Booking.com |
. |
Можехме и сами да си организираме екскурзията до Толедо, но се установи, че ако ползваме организирана екскурзия от една Мадридска фирма ще ни излезе по-евтино. За 30 евро имахме транспорт, вкусен обяд и 90 минутна разходка с гид на английски език. Имахме и 5 часа свободно време за разходка. Ако не се задържате много по обектите, това е почти достатъчно.
До Толедо може да се стигне от Мадрид с кола под наем, автобус или влак. Ние бяхме с автобус и започнахме екскурзията от паркинга пред крепостните стени на града. След 200-300 метра в входа на града.
Непосредствено до входа са руините на манастира Свети Пабло (Ruinas convent de san Pablo) и направих първата си снимка.
В целия пътепис ще ви давам испанските имена на обектите за да може, ако планирате екскурзия до Толедо, да потърсите обектите в Google Map.
За да стигнете до града, който е доста високо над района пред крепостната стена се използват няколко ескалатора. След тях излизате на една площадка с чудесен изглед и по улица Armas след 3 минути сте на централния градски площад Zocodover. Името му произхожда от арабски и означава „пазар за животни”. През средните векове на този площад са изпълнявали и смъртните присъди, което си е било вид атракция.
Площада е сравнително открит и слънчев. Ние посетихме Толедо през Октомври и слънцето грееше немилостиво. Гида реши да ни разправя историята на Zocodover на най-слънчевия участък и след 10 минути вече ми беше безразлично дали индианци или ескимоси са основали града. Някой се сети да предложи да се преместим на сянка и нещата взеха да се подреждат в главата ми.
Стария площад на Толедо е изгорял през 1589 г. През 1854 г. се взема решение да се построи наново. Не знам къде са правили екзекуциите в продължение на 300 г. Сегашния площад е четвъртит, не голям, заобиколен от сгради с характерния за района външен вид, много заведения и магазинчета за какво ли не. Продавачите, чрез рекламите всячески се опитват да завладеят вниманието ви. От вас зависи до колко ще успеят.
След „слънчевата“ беседа, продължихме пътешествието си по уличките на Толедо в посока катедралата на града (Santa Iglesia Catedral Primada de Toledo). Нямаше как да се разминем с нея. Във всеки испански град, катедралата е една от забележителностите на града. На мене лично ми идват малко в повече.
Катедралата е в готически стил, построена на мястото на храм от времето на вестготите. След мюсюлманското нашествие, храма е направен на джамия. През 1085 г. Алфонсо VI, крал на Leon y Castilla, влиза без бой в града. Една от точките на безкръвната капитулация е да се запазят религиозните сгради в града, в това число и тази джамия.
При едно продължително отсъствия на краля, през 1087 г. архиепископът изпраща въоръжени хора със сила да съборят оградата на джамията и да я превземат. Поставя се временен олтар и камбана в минарето. След прибирането си, краля е толкова ядосан, че осъжда на смърт всички бунтовници.
Легендата казва, че мюсюлманите са били посредници за постигане на мир в тази ситуация. Мюсюлманския учител-мъдрец Abu Walid бил занесъл на царя послание за толерантност и по този начин признал за законно узурпирането на джамията. В памет на признателност за този жест, управата на катедралата, през 15 век наредила да се изрисува лика му на един от стълбовете на олтара и така да се увековечи паметта му. В резултат на тези събития, джамията се превръща в християнска катедрала.
Продължихме по красивите улички на Толедо заобиколени от история на всяка крачка. Не само история ни заобикаляше, а имаше и примамливи заведения, привличащи погледите със студена бира. Това му е неудобното на организираните екскурзии, че не можеш да си направиш 10 минути бирена почивка.
Следващия обект, който ни представи гида беше църквата свети Салвадор (Iglesia del Slavador). Тя също е била джамия. Предполага се, че преди това може и да била някакъв храм защото са намерени вградени в стените римски релефи и корнизи. Взех да си мисля, че за всички религии сценария на гида ни е един и същ- римски храм, джамия, църква. При тази църква се вижда ясно как минарето е надграждано за да се превърне в камбанария. Вътре, въпреки остъргването от мюсюлманите, може да се видят четири сцени от живота на Христос: изцелението на слепия, възкресението на Лазар и др.
Непосредствено до църквата е маркиран ъгъла на еврейския квартал. Имало е ясни правила и те не са били нарушавани.
Туристите бяха хиляди, но града поемеше непрестанния поток бе да се „задъха”. Добре беше, че улиците не бяха много широки и сградите хвърляха перфектна сянка върху пешеходните зони. Неудобно беше, че улиците не бяха изцяло пешеходни, а непрекъсната преминавах леки коли. Градът е туристически, но испанците не са народ, който заради някакви си туристи ще си развалят рахатлъка.
Предлагаха се всякакви атракции, като например този хляб, направен като модел на църква. Съжалявам за лошата снимка.
По улиците можеше да се види какво ли не. Например разпънатия на кръст Христос. Кому ли беше нужен точно там насред улицата?
Последната спирка на гида беше църквата свети Тома (Iglesio de Santo Toma). Естествено, църквата е на мястото на джамия от 11 век. Гида ни каза, че интересното за тази църква е, че украсата на прозорците и е характерна за арабските джамии. Ами разбира се, нали сградата е била джамия преди да я похристиянчат.
Решихме да влезем в църквата. Имаше вход около 3 евро. Вътре си беше най-обикновена църква. Нищо характерно. Във фоайето имаше картина на Ел Греко. Само заради нея беше и входа. Дори беше забранено да се снима картината. Не знам каква е причината, но си беше нагло. Плащаш за една единствена картина и дори не може да я снимаш.
До нея има кафене. Духовния и материалния живот са двете лица на една монета.
От този момента до края имахме волна програма. Имах план за действие по време на екскурзията и сега беше времето да го пусна в изпълнение. Втурнахме се по тесните улички на Толедо, търсейки първия обект от моя план – синагогата Трансито (Sinagoga del Transito). Не я открихме лесно, но попаднахме на красиви улички. Направо с удоволствие да се загубиш.
Самата синагога не беше нищо особено, нито външно, нито от вътре. Снимката е от Интернет.
Синагогата е от 14 век. В този период е било забранено строенето на синагоги, но е направено изключение на това правило. Построена е в знак на благодарност за подкрепата и лоялността на евреите към монарха в борбата му за възстановяването на властта му в Толедо.
Еврейската общност съществува в Толедо още от римско време до прогонването им през 1492 г. В момента синагогата е възстановена, но са запазени само части от нейния истински вид. Аз малко съжалявах, че си загубих времето да я разгледам от вътре. Стените бяха равни и бели и само някой стени или участъци от красивите орнаменти бяха запазени.
В Испания имат навика да смесват историческите паметници с най-съвременното изкуство. Тука също не са пропуснали да окипазят историческите ценности с любимите им произведения на железарското изкуство. Всъщност, може и да са прави. Кога някой ще влезе в изложбена зала да се любува на тези творения.
На около 20 метра от входа на синагогата е музея на Ел Греко. Прескочихме го. Интересувах се повече от историята и природата.
Срещу синагогата и музея има площадка с кафе и чудесна гледка от високо на меандрите на река Тахо.
Има една скала над пропаста и влюбените в адреналина чакаха ред за да се снимат на нея. Може да видите поредния герой на снимката, между центъра и и долния и десен ъгъл. Аз бях влюбен в живота, в жена си, в бирата и т.н. и тази скала не ме привличаше.
Пътеписа продължава в „Толедо, Испания – град история (Част 2)„
Leave a Reply