Dunbrody Abbey, Ирландия
Винаги съм си представил Ирландия като една огромна зелена поляна с руини насред нея, заобиколени с пасящи крави. Не включвам Дъблин, пъбовете и Guinness, те са част от друга картина.
След като проверих в Интернет и установих, че Dunbrody Abbey е една от местните забележителности, не се колебах много. Наех кола в Wexford, след Johnstown Castle и Tintern Abbey беше ред на Dunbrody Abbey.
.
.
Руините бяха пусти, тихи, нагрети от слънцето и потънали в средновековна дрямка. Докоснах ги и поисках да ми разкажат историята си, но получих само аристократично пренебрежение. Задоволих се табелата на входа.
Манастира Dunbrody е основан от цистерианците през 1170 година. Самата сграда е започната през 13 век. Има един от най-големите кораби измежду Ирландските църкви.
Чували сте за цистерианците. Не, нямали са хроничен цистит. Името на ордена идва от първият манастир, основан от Св. Робер Молемски – Цистерциум, в Бургундия, Франция.
.
Знаете ли колко много неща са свързани с цистерианците? В този орден са правили и продължават да правят едни от най-хубавите вина и бири в света. Ранният възход на винарството във Франция и други части на континента е по тяхна вина. Ами в днешно време? Любители на пивото от 65 страни избрали „Westvleteren“ за най добрата бира в света. Тя се прави от монасите- цистерианци в манастира Св. Сикст, Западна Белгия.
Дори всеизвестното сирене Пармезан, имащо 900 годишна история е свързано пак със същия монашески орден.През средновековието ръчното производство на това сирене е било масово разпространено сред монасите – бенедиктинци и цистерианци в района на Парма и Реджио Емилия. Традицията се предава непроменена през вековете
.
Споменах за „кораб” в Dunbrody Abbey. Често се споменава и от екскурзоводите в България, при описания на църкви. Понеже още преди години ми звучеше странно този термин, бях проверил и сега мога да се направя на знаещ – това е основното помещение в църквите.
В крайна сметка, „кораба” наистина е свързан по форма с кораб или Ноевия ковчег, спасил Ной от потопа.
.
Както вече съм писал в един друг пътепис, Хенри VIII разтурва манастирите и взема парите им за да финансира войните си. През 1545 година Osborne Etchingham закупил сградата и земите на Dunbrody Abbey от краля. Той построили жилище до старата сграда и четири поколения от рода му живели там.
Южната арка паднала през 1852 година. Останалата част, през 1911 година е предадена на държавата. Днес руините са обект на разкопки и проучвания.
.
Ако не са ви омръзнали руините, от другата страна на пътя, където е паркинга има още. Там е къщата на ирландско семейство, което е собственик на имота почти 500 години. Това се казва родово имение.
.
.
Glendalough, Ирландия
Тъй и тъй съм започнал на тема руини, нека се прехвърли в Glendalough.
Името му Gleann Da Loch на келтски означава „Долината на двете езера”. Района е известен с монашеско селище от ранното средновековие – основано някъде през VI век.
С дъбовия дървен материал от Glendalough е построен втория по дължина викингски кораб, правен някога – цели 30 метра.
Района е пълен с руини и това автоматично го прави интересен за мене. Не знам какъв съм бил в предния си живот, но в този съм истински фен на попу-разрушените каменни стени.
.
Един от малкото неразрушени обекти е Кръглата кула. Четири етажна, 30 метра висока, тя е служила за камбанария, но и в същото време е била убежище при нападения.
.
В района има дори скромна катедрала или по-скоро, стени от такава. Името и е свъразна с името на първия монах в Glendalough, Свети Кевин. Датира от 12 век.
.
Къщата на свещениците е реконструирана с оригиналните камъни от първия строеж по скица през 1779 година. Не се знае за какво се е ползвала преди, но след тази дата е приютявала местните монаси.
.
Църквата „Свети Кевин” е поредния запазен обект. Миниатюрната кула е камбанарията. Поради приликата на кулата с комин, а и цялата сграда прилича на домакинска постройка, църквата е по- известна като „Кухнята на Кевин”. Тя обаче никога не се ползвала за приготвяне на храна.
.
Има руини от още четири църкви –„ Свети Ciarán”, „Дева Мария”, „Светата Троица” и „Светия спасител”. Като цяло, има силно свето присъствие. Това обаче не спасява района от западане през XII век.
Ето една от посочените църкви.
.
Другото с което е известен Glendalough е красивата природа около двете езера и пешеходните пътеки сред разкошната природа.
Ако не сте фен на руините и на полуразрушените църкви, просто прекосете техния район и ще се озовете в приятна гора покрай брега на езерата.
.
.
Може да се разхождате с часове. Ако искате да не изтървете някоя пътека, вземете си карта от посетителския център.
Ако сте се уморили, седнете и се насладете на обстановката. Така направих и аз.
.
Ето едно щастливо куче. Защо е щастливо ли, ами попитайте събратята му в Лас Палмас. През живота си не са се изхождали на пръст с трева, та в гора ли. Ползват тротоарите и бордюрите из града. Живи да ги оплачеш.
.
Изследователския ми дух ме отведе до процеп в скалите. Надявах се зърна я гномче, я леприкорн, но уви, в тъмнината на процепа не се виждаше нищо. Но пък аз станах забележителност за всички туристи с моя ентусиазъм да се катеря. Те всички лениво се мъкнеха по пътеките и ме гледаха учудено с каква енергия рипам по височините.
.
Това каменно жилище беше последния ми шанс да видя леприкорн, но явно туристическия шум ги беше изгонил. Местните ми казаха, че и те са срещали тези същества само след петата бира в някой пъб. По-късно пробвах. Не стана. Издържах само до три бири.
.
Правейки следващите две снимки се пренесох назад във вековете – кули, замъци, рицари и техните дами. За съжаление освен тази кула, всичко друго си остана във виденията ми. Местните пищни дами не се вписваха в представите ми като дами, който рицарите са носили в сърцата си. Амиии … тесни са ми представите.
.
.
Реката лениво отмиваше всички средновековните истории и съвремените блянове по отминали времена.
Пихме по една бира в барчето и продължихме. За да съм точен, някой пиха, а други гледахме. Все пак бях шофьор и то за първи път в държава с ляво движение.
.
Добавих порядно количество руини в спомените си, за да ги включва в пътеписте си. Обичам екскурзиите с дъх на Средновековие. Dunbrody Abbey може би не, но Glendalough е една от най-известните местности в Ирландия. Включете я в плановете си.
Leave a Reply