The Salama Fikira Kenya Derby е престижно конно състезание в Кения, а не Кенийско дерби „за салама на факира”. Спонсор на мероприятието е фирмата Salama Fikira. Това състезание отбеляза годишнина (над 100) от началото на развитието на конния спорт в Кения.
Времето през Април беше перфектно- топло, но не прекалено. Къдравите облаци скриваха от време на време слънцето, за да не прегреят хилядите почитатели на природата, добрата храна, студената бира и не на последно място, на тръпката да заложат някоя пара за кон, избран само по името му.
Мястото, в същност, е голф игрище. Вярно, не най-доброто, което може да намерите, но достатъчно добро, да си отпочинете след трудна седмица. Конете обикаляха около голф игрището. В същото време имаше любители на голфа, които не се интересуваха от гълчавата свързана с конните надбягвания.
Когато пристигнах, „хванах” паузата между две гонки. Зрителите бяха в очакване. Не всички естествено. Голяма част бяха отишли да се повеселят, да похапнат, да пийнат, да се похвалят с новата си любовница и за какво ли още не.
Професионалистите си гледаха съвестно работата. На тази вишка беше камерата за контрол на състезанието. Всичко се излъчваше в реално време, на големи телевизори. Там можеше да се проследи цялото състезание. До като на поляната, можеше да се види само няколко стотин метра от трасето с препускащите коне.
Имаше трибуни за тези, които предпочитаха по спокойно да наблюдават състезанието. Предимството беше, че имаше сянка над пейките.
Ето го господина, представящ любовницата си.
Имаше и ВИП гости, пристигнали с подобаващо транспортно средство.
Зададоха се препускащите коне от първата в живота ми наблюдавана на живо гонка. Не знам дали ще ми повярвате, но сякаш някакво страхотно напрежение се усещаше във въздуха. Колкото повече се приближаваха конете, толкова повече ме обземаше някаква тръпка.
В момента, който конете прекосиха финала, намиращ се непосредствено пред мене, нещо сякаш премина по тялото ми. Най-вероятно това беше напрежението на тълпата, очакваща фаворита им да победи. Страхотно усещане е.
Уморените съзтезатели- хора и коне се прибираха след надпреварата.
Публиката имаше 30 минути за хапване, пийване и други удоволствия. Цареше абсолютно спокойствие по време на паузата. Десетки заведения се надпреварваха да предлагат печеното си месо. За разлика от други места, вероятно заради многото бели гости, се предлагаха и различни видове хамбургери, хот дог, дюнери и др. подобни.
Намираха се забави за всички възрасти.
Който си носеше постелки, можеше да си направи и пикник. Навсякъде тичаха деца, необезпокояване от родителите си. По принцип, в Кения децата не се възпитават, а се наблюдават. Когато пораснат, в тях вече се е вселило едно чувство на безнаказаност. Като направят някоя простотия, казват едно „Sorry” и си мислят, че всичко вече е уредено. Като им кажеш, че дори и след тяхното „Sorry” проблема продължава да съществува, те те гледат учудено, и „ахъ, ахъ” да ти проговорят.
Имаше доста дами, които представяха новите си модни шапки. Успях да снимам само една, но имаше десетки. Всъщност, голяма част от присъстващите бяха дошли, не заради надбягванията, а да се срещнат с приятели, да се позабавляват, да си покажат новите дрехи.
Букмейкърите се подготвяха за следващата надпревара. Имената на конете бяха написани, но не бързаха да обявят коефициентите. Това се правеше в последните 10 минути. Целта беше да се надхитри конкуренцията. В момента, който един букмейкър сложеше числата, всички други започваха разузнаването и трескаво пишеха, триеха, сменяха коефициенти.
Секунди преди началото на надпреварата, приключваха залозите. Общо взето всичко се правеше само заради тръпката, защото не се позволяваха сериозни суми да бъдат залагани. Максимума беше около 30-40 лв.
Следващите състезатели се зададоха из зад завоя. Шума отново започна да се повишава. Всички бяха в очакване.
Имаше възгласи на радост и други на отчаяние. Самоубили се – нямаше.
След надпреварата, конете за кратко биваха разхождане, явно така трябваше.
Не разбирам от коне, но тези бяха много красиви. Имаха голям гръден кош и бяха много стройни.
В заключение, мога само да добавя, че англичаните знаят как да се насладят на почивката си. Всички се наслаждаваха максимално. И големи и малки бяха видимо доволни. Малко вероятно е докато сте на екскурзия в Кения да случите на подобно събитие, но ако има, не го пропускайте.
Leave a Reply